О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
С. 12.07. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 274 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция “Пътна инфраструктура” [населено място], подадена чрез ю.к. М. Г. срещу въззивно решение от 8.11.2010 г.по гр.дело № 2764/2010 г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.12.2009 г.по гр.дело № 525/2009г.на Софийски районен съд в частта, с която предявените от П. Т. Г. срещу Агенция “Пътна инфраструктура”, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ са уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК. Приложени са копия от решение на състав на ВКС и на СРС.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата П. Т. Г. [населено място] чрез адв.Н. С. поддържа, че не са налице основанията на чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ- поради съкращаване на щата е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал наличието на посоченото в заповедта основание, както и че не е доказал извършването на подбор по чл.329 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за извършено реално съкращаване на щата, както и такива за извършен подбор.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че изводът за незаконност на уволнението е неоснователен, тъй като е формиран при неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая поставеният въпрос касае съществото на спора и е свързан с приетото от въззивния съд, че работодателят не е доказал законността на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед приложеното уволнително основание- съкращаване на щата. Поставеният въпрос касая правилността на решението на въззивния съд, което е основание за касиране по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
В изложението се поставя въпроса за задължението на съда по чл.235, ал.3 ГПК да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. Поддържа се, че въззивния съд не е взел предвид новонастъпилия факт, изразяващ се в закриване на Управление” Пътни такси и разрешителни” и преминаване на дейността му към Агенция “Митници”, предвид на което решението в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ е неправилно.
Въззивният съд е съобразил новонастъпилия факт във връзка с правосубекността на работодателя, така както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК и с определение от 25.06.2010 г. е конституирал правоприемника на Национална агенция пътна инфраструктура към МС, а именно Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ. Така даденото разрешение не касае въпрос от съществено значение за изхода на конкретния спор. Решението е постановено срещу надлежна страна, поради което и не е налице служебно задължение за касационната инстанция за допускане на касационно обжалване във връзка с допустимостта на обжалваното решение. В този смисъл е и даденото разрешение в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1 ГПК.
На ответницата по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.11.2010 г.по гр.дело № 2764/2010 г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: