О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
[населено място], 16.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 588/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №306 от 10.05.2011г., постановено по ч.т.дело№ 135/2011г. на Силистренския окръжен съд, с което след отмяна на определение № 913 от 9.03.2011г. по ч.гр.дело № 256/2011 г. на Силистренския районен съд е отхвърлил молбата на [фирма] и И. Г. Н. вх. № 2146/8.03.2011г. за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение №660/16.02.2011г. срещу дружеството и И. Г. Н.. Жалбоподателите [фирма], представлявано от И. Г. Н. и И. Г. Н., чрез адв. К. М., САК искат обезсилване на обжалваното определение на Силистренския окръжен съд като нищожно поради несъотвествие между мотиви и диспозитив относно номера на ч.гр.д., по което е подадена молба №2146/8.03.2011г. и номера на заповедта, чието спиране се иска, алтернативно – отмяната му като неправилно по изложени подробни съображения.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор поддържат становище за недопустимост на частната касационна жалба поради двуинстанционното разглеждане на молбата за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение. Изложени са съображение и за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна във въззивното производство, но същата е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Те не попадат сред нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя по чл.422 ГПК до предявяване на иска му за установяване съществуването на вземането. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана по реда на чл.278, ал.2 ГПК: определение № 434 от 4.06.2010г. по ч.т.д.№ 277/2010 г. на ВКС, I т.о., определение № 498 от 5.07.2010г. по ч.т.д.№ 288/2010 г.на ВКС, II т.о.; определение № 614 от 9.11.2009г. по ч.т.д.№ 589/2009 г. на ВКС, I т.о.; определение №660 от 19.07.2010г. по ч.т.д.№ 520/2010 г. на ВКС, I т.о. Поради недопустимост на касационното обжалване поддържаните в частната касационна жалба доводи за нищожност на въззивното определение, частният касатор евентуално може да установи по реда на чл.270, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], област С. и И. Г. Н. срещу определение №306 от 10.05.2011г., постановено по ч.т.дело № 135/2011г. на Силистренския окръжен съд., гражданско отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: