4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
С., 20,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №808/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. – [населено място] против решение №1908 от 22.10.2013 г. по т.д. № 3475/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Г. е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил е, че според него е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е, че „неправилно” САС бил приел, че е „извършена възложената работа „ и че същата е приета. Този извод противоречал на решение №19/23.02.2009г. на ВКС. Посочено е още, че в отклонение от това решение било прието, че било без значение дали лице без представителна власт било подписало протоколите образец № 19, като са изложени и оплаквания за неправилност на фактическите изводи на съда. Касаторът е поддържал и противоречие на извода на съда за това, че възложената работа била приета с решение №82/11г. на ВКС, І т.о. с което било прието, че договорът след като договора е сключен по ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка. И в тази насока е направено оплакване за неправилно възприета от съда фактическа обстановка.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни доводи. С оглед поддържаното от касатора противоречие, липса какъвто и да било фактически идентитет на хипотезите в сравняваните съдебни актове, а обосноваването на самото противоречие е осъществено с доводи, свързани с правен извод, направен въз основа на различни факти при различното им доказване. Освен това фрагментарно посочените изводи от решенията на ВКС, които според страната обосновавали противоречие с изводи на въззивния съд не само не са в противоречие, но или са ирелевантни като неразглеждани в цитираните актове на ВКС или са в съответствие с приетото от съда. Така например решение № 19/09г. на ВКС, І т.о. касае нищожност на договор за обществена поръчка, поради неизпълнение на законовата процедура по възлагането й – подписване на договора от лице без представителна власт спрямо възложителя, като е разглеждана възможността за саниране на това действие с оглед извършената от изпълнителя работа по договора. Прието, че липсата на валидно сключен договор опорочава и приемане на работата. Или тази фактическа обстановка, различна от тази по разглеждания правен спор не обосновава доводите на касатора, че конкретен фактически извод не съответства на правите изводи с това решение. Доколкото в настоящият случай въпрос за валидното сключване на договора между страните не е поставян, а и касаторът не е поставил правен въпрос твърдяното противоречие не се установява.В тази насока не е налице противоречие и с другото цитирано решение №82/11г. на ВКС, І т.о., именно поради фактическата несъответност, предполагаща и поставянето на различни правни въпроси. А и касаторът е свързал това решение не с отклоняване на съда при разрешаване на разрешения с него въпрос/ въпрос не е поставен от страната изобщо/, а с оплакването, че съдът неправилно приел за доказано извършването на определен вид дейности, които не фигурират в Приложение № 1 т.е. свързал го е с изпълнението на поетите задължения, а не с изменението на договора за обществена поръчка, в какъвто смисъл е обсъжданото решение на ВКС. Приложеното и цитирано определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК не обективира съдебна практика – арг. т.4 ТРОСГТК №1/09.
Касаторът е посочил че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , чийто текст е възпроизвел. След кратко оплакване за „необоснованост на съдебния акт, така квалифицирана и от него той във връзка със соченото основание е поставил въпросите:- „ Допустимо ли е приемането на извършената работа по договор, сключен въз основа на процедура за възлагане на обществена поръчка, да се извърши от лице което не е упълномощено по надлежен начин от възложителя и „ Допустимо ли е когато договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки, изменението му да нарушава параметрите на обществената поръчка…”Като довод за разглеждане на това основание, страната е посочила, че счита,че била налице хипотеза, при която формираната „ по посочената разпоредба / такава касаторът не е посочил/ съдебна практика следвало да бъде осъвременена. Дори и от така поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че те са изведени от твърденията на страната , а не от решаващите мотиви на въззивния съд, то страната не обосновава довод за наличие на допълнителен критерий.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито поставянето на въпроси в контекста на защитната теза на страната, Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на изводите на съда, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1908 от 22.10.2013 г. по т.д. № 3475/2013 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: