4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1539 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р.з. к. [населено място], представлявана от директора К. М., чрез юрисконсулт Е. М., против въззивното решение № 1171 от 26 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1499 от 20 април 2011 г., постановено по гр.д. № 20693 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. за признаване за незаконно и отмяната на уволнение на Е. Г. И., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, защото неправилно съдът е достигнал до извода за обединяване на длъжности и създаване на нова длъжност – след промяната на длъжностното разписание от 1 октомври 2010 г. главният счетоводител се запазва като отделна длъжност, а добавката директор дирекция БУАСД се преименува на директор дирекция БС и се прехвърля на заместник директора и погрешно е заключението, че не е налице само допълнително включване на нови към съществуващите трудови функции, а са обединени две длъжности; включените нови трудови функции не променят трудовите функции на длъжността на заместник директора, макар да са засилени контролните правомощия, но без да се засягат областите на дейност и преките задължения; действително директор дирекция БС не е съществувала като утвърдена щатна бройка, но важи казаното по-горе; в случая не е извършено съкращаване в щата, за да бъде извършван подбор; съдът неправилно е цитирал решение на ВКС. В „заявление” от касатора, имащо характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е дал противоречиво разрешаване по въпросите: промяната в наименованието на длъжността и добавянето на нови трудови функции при запазване на старите следва да послужат като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 328, т. 2 КТ – в противоречие с решения на ВС и ВКС; въведените нови изисквания – десет години икономически стаж, от които минимум пет години като главен счетоводител в бюджетни организации, следва да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а не към чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – в противоречие с решения на ВКС.
Ответницата Е. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищцата е уволнена от длъжността „заместник директор” на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради обединяване на съществуващата длъжност „заместник директор” с длъжността „директор дирекция „Бюджет и счетоводство”, при което е създадена длъжността „заместник директор, той и директор дирекция „Бюджет и счетоводство”, на изискванията за която ищцата не отговаря; не се твърди и не се установява да е спазена процедурата по чл. 329, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; соченото от работодателя основание предвижда промяна на изискванията за изпълняване на работата при запазване на съответната длъжност; в случая работодателят е уволнил служителя от длъжност, която той никога не е заемал, тъй като тя е тепърва създадена чрез обединяване на две длъжности, а новите изисквания за длъжността касаят само образованието и професионалния опит; не е налице само допълнително включване на нови към съществуващите трудови функции за дадена длъжност – според длъжностната характеристика за новата длъжност се предвижда контролиране осъществяването на финансовата политика на работодателя в частта счетоводен контрол, бюджетно планиране и отчитането им, каквито области в дейността на заместник директора не са предвидени.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
На първо място следва да се посочи, че касаторът е посочил два проблема, без да заяви съответно конкретни правни въпроси, което налага уточняването им от състава на касационния съд. Първо се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС се приема, че промяната в наименованието на длъжността и добавянето на нови трудови функции при запазване на старите следва да послужат като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Следователно поставеният правен въпрос е промяната в наименованието на длъжността и добавянето на нови трудови функции при запазване на старите налагат ли трудовото правоотношение да се прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. По този въпрос касаторът сочи едно решение на ВС и три на ВКС, но не е взел предвид задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 280 и сл. ГПК. Така в решение № 154 по гр.д. № 1279 за 2010 г., ІІІ г.о. ВКС приема, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности; характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата длъжност в щатното разписание на нова, но не като наименование (може да се запази старото наименование), но по трудови функции; в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Извън това следва да се посочи, че въззивният съд всъщност е приел, че е създадена съвсем нова длъжност – не е трансформирана стара такава, а са обединени две длъжности и са предвидени трудови задължения от двете длъжности, откъдето произтича заключението на съда, че ищцата е уволнена от длъжност, на която никога не е била назначавана. По този извод на съда обаче правен въпрос не е зададен, което препятства допускането на касационното обжалване.
Поради липсата на поставен правен въпрос по отношение на основния извод на съда за незаконосъобразност на уволнението, е без значение отговорът на следващия посочен правен проблем – въведените нови изисквания (десет години икономически стаж, от които минимум пет години като главен счетоводител в бюджетни организации) следва ли да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а не към чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Ответницата претендира сторените пред касационния съд разноски за възнаграждението на един адвокат, които са в размер на 350 лева заплатени и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1171 от 26 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Р. з. к. с адрес в [населено място], [улица], представлявана от директора К. М., да заплати на Е. Г. И. от [населено място], [улица], сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева разноски пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: