О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
гр. София, 28.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3591/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на професионална гимназия „В. Л.”, [населено място] , чрез адв. Я. Я. против решение № 332/08.10.2015 г. по гр.д. № 545/2015 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. №735/2014 г. на РС [населено място] , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Г. Б. , извършено със заповед № 703-703/01.09.2014 г. на директора на ПГ „В. Л. , [населено място] ,издадена на осн. чл. 328,ал.1,т.2 във вр. чл. 326,ал.2 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник директор по учебната дейност, учител по философия” и училището е осъдено да и заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3187,02 лв. Присъдени са разноски.
Ответницата по касация С. Г. Б. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване . По същество счита, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима
За да постанови обжалваното решение Софийският окръжен съд е приел, че при извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване в щата,е нарушена закрилата по чл. 333,ал.4 КТ тъй като няма дадено съгласие от съответния синдикален орган. За да формира този извод съдът е анализирал представения по делото Протокол №3/01.09.2014 г. на Синдикалната организация при ПГ „ В. Л.”, където е изразено становище относно направените промени в новото щатно разписание , но конкретно съгласие за съкращаване на С. Б. не е дадено. Представеното становище , подписано само от председателя на СО, с което уведомява директора на училището, че синдикалното ръководство дава съгласие за съкращаване на С. Б. няма характер на такова съгласие, доколкото не е предшествано от взето решение на синдикалната организация. В тази насока съдът се е позовал на задължителното тълкуване, дадено с ТР №4/17.12.2013 г. С оглед на тези съображения , съдът е приел,че уволнението е извършено в нарушение на императивни законови изисквания и е незаконно.
В представеното изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът сочи , че съдът неправилно е отговорил на въпроса налице ли е надлежно дадено разрешение за прекратяването на трудовия договор от страна на синдикалната организация; Съдът неправилно е приел , че не е дадено такова съгласие . Изтъква, че при преценката за това съдът е следвало да съобрази три документа : искането на директора, отправено до синдикалната организация ,одобрението на структурните промени от синдикалната организация и даденото съгласие за уволнението на ищцата от председателя на синдикалната организация.Според него при съвкупния анализ на трите документа съдът би следвало да стигне до друг извод , а именно относно това, че има надлежно дадено съгласие .
Според касатора съдът неправилно отговаря и на въпроса дали в исковата молба като основание за отмяна на уволнението е посочено „нарушена синдикална закрила”.Изразява становище, че такова основание не е посочено, поради което въззивното решение е постановено извън предмета на спора и следва да бъде обезсилено.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване комулативно следва да са изпълнени две условия : Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на правния въпрос / въпроси/ да е изпълнено допълнително основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, което да е посочено от касатора.
В случая не са изпълнени и двете условия. Първият въпрос няма характер на правен въпрос с посочената вече характеристика, а оплакване във връзка с цененето на събраните по делото доказателства и обосноваността на обжалваното решение. Последното съставлява основание за неправилност на въззивното решение / чл. 281,т.3 ГПК/, което може да се разгледа в евентуално производство по чл. 290 ГПК ,а не в настоящото производство, което има предварителен характер.Същевременно касаторът не е посочил и обосновал и допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК. Вторият въпрос е оплакване за допуснато процесуално нарушение , което може да обоснове недопустимост на постановеното решение. Вероятната недопустимост или нищожност на обжалваното решение са изведени на практика като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване по тълкувателен път /виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/.За тях съдът е длъжен да следи и служебно в производството по чл. 288 ГПК. В случая касаторът прави и довод в тази насока като твърди, че съдът се е произнесъл по незаявено основание за незаконност на уволнителната заповед. Последното обаче не съответства на действителното положение по делото. С исковата молба ищецът е навел общо твърдение за незаконност на уволнението , като протоколът на синдикалната организация е цитиран, доколкото не може да бъде основание за извършеното уволнение. С допълнителна молба депозирана преди първото по делото заседание, ищецът е уточнил като основание за незаконност на уволнението извършено нарушение на разпоредбата на чл. 333,ал.3 и ал.4КТ във вр. чл. 10 от К. като със същата молба изрично е оспорил този протокол. С оглед на това въззивната инстанция не се е произнесла на непосочено от ищеца основание и решението не е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Същевременно при условията на чл. 172 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, където уволнението е признато за незаконно и на друго основание.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332/08.10.2015 г. по гр.д. № 545/2015 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Професионална гимназия „В. Л.”, [населено място] да заплати на С. Г. Б. от [населено място] разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: