2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 231/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 887
гр. София,07.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 231 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Ц. Г. и К. Б. П. – Г. срещу решение № 1483 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 504/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 17.05.2007 г., поправено с решение от 12.12.2007 г., по гр. д. № 2314/05 г. на Районен съд гр. В.. Постановил е ново решение, с което е осъдил Г. Г. и К. П. – Г. да предадат на М. Г., Й. Д., А. Д. и Ж. Д. владението на реална част с площ 509.42 кв. м., от ПИ № 339 в кв. “Г.” на гр. В., целия с площ 589.60 кв. м. За да уважи иска въззивният съд е приел че ищците са наследници на Г. Д. Р., починал на 09.01.1987 г. С решение № 478 от 16.03.1998 г. правото на собственост на наследниците върху нива с площ 17.307 дка било възстановено. Част от имота попадала в ПИ № 339, който се владее от касаторите. Процедурата по възстановяване на собствеността била завършена с влизане в сила на решението по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като разпоредбата на закона към датата на постановяване на решението не изисквала решението да е придружено от скица. Липсата на скица не водело до нищожност на решението тогава, когато имотът е достатъчно индивидуализиран, както било в случая. Касаторите закупили имота от ползувателите Б. и А. Славови за които съдът приел че не са трансформирали правото си на ползуване в собственост. Правото на ползуване не било предоставено по законов ред, в удостоверението за право на ползуване на имотът бил описан само с две граници, затова не можело да се направи извод за идентичност на предоставения с ползувания имот. Не било установено и съществуването на постройка в имот към 1991 г. Свидетелите установили наличие на постройка която не отговаряла на законовите изисквания.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни въпроси: кога процедурата по възстановяване на собствеността следва да се счита завършена и кога правата на ползувателите се трансформират в право на собственост върху земеделска земя и при конкуренция на права кои имат приоритет. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Въззивното решение не противоречи на приетото в решение № 2295 от 26.01.2004 г. по гр. д. № 2367/02 г. на ВКС IV ГО с което е прието, че щом като по законния ред е било учредено право на ползване върху земеделска земя с акт на П. на Н. събрание, на Държавния съвет или на М. съвет и щом като до 01.03.1991 г. върху земята е била построена сграда и ползвателят и я е заплатил на собственика чрез общината, той е придобил правото на собственост върху същата земеделска земя. Въззивният съд е обсъдил правата на страните, но приел че в разглеждания случай не били доказани предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост. Не е налице противоречие и с приетото в решения № 1752 от 07.10.2004 г. по гр. д. № 1340/03 г. и № 612 от 12.07.2006 г. по гр. д. № 167/05 г. на ВКС ІV ГО, според които в исково производство при спор за собственост на земеделска земя, актът на ОСЗ сам по себе си не може да легитимира собственика. Съдът следвало да установи дали процедурата по възстановяване на земеделската земя е завършена, да се докаже и начина, по който е придобил имота дали земеделския имот е бил внесен в ТКЗС и от кого. Въззивният съд е съобразил придобивното основание на ищците, като е приел че те са доказали правото си на собственост.
Следва да се посочи също така, че след образуване на производството, ВКС е постановил решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/09 г. на ВКС І ГО и решение № 248 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 58/09 г. на ВКС ІІ ГО, в които на формулираните въпроси е даден отговор в смисъла възприет в обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1483 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 504/09 г. на Окръжен съд гр. Варна
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: