ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 887
София, 09 юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2545 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 29/20.02.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 10/2015, с което е потвърдено решение № 199/04.12.2014 на Омуртагския районен съд по гр.д. № 251/2014, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатени трудови възнаграждения и по чл. 215 КТ за обезщетение при командировка.
Недоволен от решението е касаторът Д. Х. М., представляван от адв. Димитър К. от АК – Т. като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказвано с документи, различни от ведомостта за заплати и за доказване на условията за командироване – с документи, различни от заповедите за командировка, които (въпроси) са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], О. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност „шофьор“ на товарен автомобил – международни превози, считано от 04.02.2011 г., като със заповед № 1/28.01.2013 трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. През периода на работа ответното дружество е определило със заповеди размера на командировъчните пари за работа в чужбина на шофьорите (50 евро дневно за 2011 г.; 40 евро дневно за 2012 г. и 50 евро дневно за 2013 г.), като изплащането на командировъчните и заплатите, съгласно утвърдената практика, се е извършвало срещу подпис в разписка от кочан в офиса на ответното дружество в Б.. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, за процесния период ищецът е удостоверил с подписа си получаване на сумата 32.820, 00 евро (или левовата равностойност на 64.190, 31 лева), като е получил с 10.368, 28 лева повече от дължимите суми за трудово възнаграждение и командировъчни разходи, съобразени с трудовия му договор, заповедите на работодателя за командировъчни и с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (съгласно Приложение № 3 – индивидуалните ставки за шофьори и стюардеси на автомобилни превози са 27 евро на ден). Съдът е приел, че щом ищецът е получил тези суми, в негова тежест е да докаже основанието, на което ги е получил, като по делото не са представени доказателства ответникът да има други задължения към ищеца нито да е налице друго основание за тези плащания. С оглед наличие на писмени доказателства за изпълнение на задължението за изплащане на трудовите възнаграждения и командировъчни, въззивният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претедираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че получаването на трудово възнаграждение може да се доказва с всякакви писмени доказателствени средства, а когато документите са изгубени или унищожени не по вина на длъжника – и със свидетелски показания, както и че при липса на писмени уговорки между страните командироването се извършва според установените нормативни изисквания.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/20.02.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 10/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.