Определение №888 от 10.10.2012 по ч.пр. дело №606/606 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 888

гр. София, 10.10.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №606 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Д. А. Н. срещу определение №2182/02.05.2012 г. по ч.т.. д. № 1003 /2012 на ОС-Варна, с което е прекратено производството по частна жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 5656/2011 на В.. Навеждат е оплаквания за материала незаконосъобразност.
Ответникът по частната жалба [фирма]-гр.София изпраща отговор на частната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът се е позовал на обстоятелството, че обжалваното от Д. А. Н. разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК е издадено в полза на Б. Д. ЕАД –гр. София срещу Н. Г. Б. и С. Калчева Бербенкова или подадателят на жалбата срещу него Д. Н. не е изобщо страна в заповедното производство и следователно не притежава право на жалба.
В частната жалба се поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 429 ал.3 ГПК, доколкото Н. се явява лице дало свой имот за учредявяне на ипотека за обезпечение задълженията на длъжниците по издадената заповед по чл.417 т.2 от ТЗ. В действителност цитираната разпоредба гласи, че в този случай издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение има сила и срещу реално задълженото лице, каквото се явява жалбоподателя Н., но само когато жалбоподателят насочи изпълнението срещу самата вещ на това лице,предмет на самото ипотечно право. В етапа на издаване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 т.2 ГПК няма как взискателят да е насочил самото изпълнение върху тази вещ и следователно правилно съдебният състав постановил обжалваното определение е преценил, че разпоредбата на чл.429 ал.3 ГПК не дава в този случай специална активна легитимация на третото реалнозадължено лице да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ТЗ, при положение, че изобщо не е страна в самото заповедно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2182/02.05.2012 г. по ч.т.. д. № 1003 /2012 на ОС-Варна,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top