О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
С. 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2976 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби – от С. К. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. и от Прокуратурата против въззивно решение № 77 от 9.01.2017г. по в.гр.д. № 2179/2016г. на Апелативен съд С., с което е отменено решение № 2347 от 23.03.2016г. по гр.д.№ 19945/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска му против Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 З. над сумата 5 000лв. и съответстващите на главницата от 5 000лв. лихви от 11.12.2014г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му против Прокуратурата за сумата от 5 000лв.и законната лихва върху тази сума от 11.12.2014г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.311 НК, за което по н.о.х.д.№ 12912/2007г.е постановена оправдателна присъда и е обезсилено произнасянето извън петитума на исковата молба досежно присъдената законна лихва за периода 5.01.2010г. – 11.12.2014г.
К. Апелативна прокуратура, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поставя следните два въпроса:
1. В случаите, когато страна, която е била привлечена като обвиняем по повече от едно незаконно обвинение, поддържани по едно и също време по отделни наказателни производства, е предявила отделни искове за обезщетяване на претърпените вреди от всяко едно от незаконните обвинения, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това, идентични вреди ли се претендират от всички обвинения, кои са причинени и в какъв обем и интензитет от конкретното обвинение и какво е значението на установените факти и обстоятелства, обуславящи претърпените неимуществени вреди, за размера на дължимото глобално обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всички незаконни обвинения? и
2. При предявени отделни искове за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от всяко едно от поддържаните в един и същ период паралелно наказателни производства, длъжен ли е съдът да определи глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от всички незаконни обвинения? Счита, че така поставеният въпрос е относим към предмета на делото, защото засяга обуславящите изводи на съда за основателността на исковата претенция.
К. С. К. К., като обжалва акта в отхвърлителната част за разликата над присъдените 5 000лв. до претнедираните 30 000лв., поставя материалноправният въпрос за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от предприети действия на прокуратурата, попадащи в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 З., който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с конкретно представени пет решения на ВКС – по гр.д.№ 820/2012г.на ІV г.о., гр.д.№ 3435/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 2378/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 4724/2007г.на ІІІ г.о. и ТР № 1/2013г.на ОСГК. Отделно без да поставя конкретен въпрос, излага довод за неправилност, като твърди, че при разглеждане на непредявен иск, каквато била настоящата хипотеза, съдът следва да върне делото на първата инстанция за произнасяне на основание чл.270 ал.3 ГПК.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е определил следващото се обезщетение в размер на 5 000лв., като е съобразил – от една страна: видът и характерът на деянието, за което е повдигнато обвинение /невярно нотариално удостоверяване на подпис върху декларация/, наложената мярка за неотклонение /подписка/, продължителността на наказателното производство /три години от 18.01.2007г., когато е повдигнато обвинението до 5.01.2010г., когато е постановена оправдателната присъда/, а от друга страна – безспорният факт, че по същото време ищецът е бил обвиняем за още множество деяния, като образуваните в тази връзка производства са завършили с 15 осъдителни присъди и 32 оправдателни, както и че за установените с представеното експертно решение на ТЕЛК от 22.05.2013г. заболявания, ищецът не е установил, че са в пряка причинна връзка с конкретно воденото наказателно производство. Съдът е съобразил следващите се по човешка презумция и установени по делото с ангажирани гласни доказателства като реално причинени страдания, които ищецът неизбежно е претърпял като всеки несправедливо обвинен човек, несигурност, неудобства във връзка с необходимото участие в различни следствени действия и процедури, социална изолация, стрес и притеснения
При тези мотиви, по поставеният от касатора К. въпрос, касаещ начинът на определяне на размера на следващото се обезщетение, свързан с решаващите мотиви на съда, следва да се приеме, че не е разрешен от въззивният съд в противоречие с посочената практика на ВКС /т.е. не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен, релевантните обстоятелства са различни и дължимата преценка е индивидуална. В конкретния случай въззивният съд е съобразил всички конкретно установени факти и съобразно тях е оценил конкретно засегнатите блага и тяхната стойност за притежателя им. Цитираните от касатора съдебни решения на ВКС, доколкото са свързани с различни от процесните факти /обсъжданите в тях вид, характер на деянието за което е повдигнато обвинението, срок на производството, възраст на извършителя, брои и тежест на деянията, наличие или не на съдебна фаза, начин на възприемане и отражение на воденото наказателно производство, оттегчаващи положението обстоятелства и т.н., не са идентични с настоящите/, не могат да бъдат съобразени и съответно въз основа на тях не може да се направи извод за определяне на различен размер на следващото се обезщетение /вж. в този смисъл т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изискващ за да се приеме наличие на посоченото основание идентичност на поставените въпроси/.
Изложеният от касатора довод за неправилност не може да бъде разглеждан /вж. т.1 от горецитараното ТР по т.д.№ 1/2009г./, първо тъй като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване /касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/ и второ, тъй като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.3 ГПК/ и проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт не може да се извършва. За пълнота следва да се посочи, че в конкретният случай не е налице хипотеза на разглеждане на непредявен иск, а на произнасяне извън заявеното от ищеца /в мотивите си въззивният съд е посочил, че заявената претенция е за обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на иска, т.е. от 11.12.2014., а първоинстанционният съд недопустимо я е присъдил от 5.01.2010г., когато е постановена оправдателната присъда/.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по подадената от Апелативна прокуратура жалба, поради липса на посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно ТР №1 по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице последното следва разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и по същият въпрос даденото в закона разрешение да е непълно, неясно или противоречиво, което налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й с оглед настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретният случай тези предпоставки не са налице. По въпросите е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд /например решения № 61 от 28.04.2016г. по гр.д.№ 4546/2015г.на ІІІ г.о., № 388 от 2.12.2013г. по гр.д. № 1030/2012г.на ІV г.о., № 18 от 20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г.на ІV г.о., № 216 от 28.11.2014г. по гр.д.№ 1604/2014г.на ІІІ г.о., съгласно които принципът е, че при водени и други наказателни производства съдът служебно не съобразява изхода им/.
В случаите на посочените в двата поставени от касатора въпроси, когато страна е била привлечена като обвиняем по повече от едно незаконно обвинение, поддържани по едно и също време, по отделни наказателни производства и е предявила отделни искове за обезщетяване на претърпените вреди от всяко едно от незаконните обвинения, съдът няма задължение да определя глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от всички незаконни обвинения и от него да приспада конкретния. Задължението на съда е да съобрази конкретно установените по делото, релевантни факти, по които следва да изложи мотивите си, т.е. той процедира съобразно конкретно представените в хода на производството доказателства. Когато с гласни доказателства е установено, че за ищеца са постановени 15 осъдителни присъди и 32 оправдателни и това е станало по времето, в което е бил обвиняем и подсъдим и за конкретното обвинение по делото, съдът е длъжен да съобрази този факт при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и в случая въззивният съд е направил това. За да можеше да бъде изследван въпроса, който поставя касаторът и за да бъде същият релевантен към конкретното производство /дали идентични вреди са претендирани от всичките водени 47 обвинения, кои са причинени и в какъв обем и интензитет от конкретното обвинение и какво е значението на установените факти и обстоятелства/, съдът е следвало да приложи материалите по всички водени производства, да ги приеме като доказателства, да ги обсъжда конкретно и въз основа на тях да извежда своите изводи, което по настоящето производство не е могло да бъде направено, защото делата не са приложени.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касаторите основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 9.01.2017г. по в.гр.д. № 2179/2016г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :