ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 888
София, 09 юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3121 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението от 13.01.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 585/2014, с което е отменено решение № 376/23.06.2014 на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 621/2014 в частта, в която е оставено без уважение искането за разрешаване на пътуване на малолетно дете в чужбина, като е дадено разрешение детето да пътува до Кралство Испания за времето от 01.07. до 31.08. за срок от 3 години, на основание чл. 127а СК.
Недоволен от решението е касаторът Г. П. В., представляван от адв. К. П. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за: редовността на призоваването, ако съобщенията са изпратени лично на страната, въпреки, че е посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията, което има качеството на пълномощник на страната; за допустимостта съдът да се произнася за пътуването на детето в чужбина без предявен иск и по материалноправните въпроси за обусловеността на разрешението за пътуване на малолетно дете в чужбина от установения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и правното значение на условията, при които ще пребивава детето в чужбина, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага решение № 249/24.03.2010 на ВКС по гр. д. № 397/2009; определение № 1270/26.11.2012 на ВКС по гр. д. № 1317/2012; определение № 340/13.03.2014 на ВКС по гр. д. № 6569/2013; определение № 546/16.04.2014 на ВКС по гр. д. № 454/2014.
Ответницата по жалбата М. Н. В., представлявана от адв. С. А. от АК – П., я оспорва като счита, че същата е недопустима и неоснователна, обжалваното решение правилно и не са налице основания за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са във фактическа раздяла, преди раждане на детето Г. Г. В., считано от септември 2013 г. Детето живее с майката, която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Между страните по делото е висящо друго гражданско производство с предмет иск за прекратяване на брака, за което няма данни по делото да е приключило с влязло в сила решение относно родителските права, както твърди касаторът (посочил е че го прилага, но в действителност не е представен заверен препис към касационната жалба). Съдът е приел, че в интерес на детето е да му бъде разрешено да пътува при свои близки и роднини и да посети морски и планински курорт в Испания за срок от 3 години, като по делото няма данни пътуването да е противопоказно за детето.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първите три правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна практика, че посочването на съдебен адресат изключва връчването чрез трети лица, но не и личното връчване, искането за разрешаване на пътувания може да бъде конкретизирано при всяко положение на делото предвид служебните задължения на съда, както и че с решението за разрешаване на пътувания не може да се нарушава установения режим на лични отношения, доколкото е установен такъв. При решаването на въпроси, свързани с упражняването на родителски права и задължения, съдът отчита всички интереси, но приоритет имат интересите на детето, за което следи служебно. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Никой от родителите не може да вземе самостоятелно решенията за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания с детето зад граница. Като титуляр на родителски права той не е ограничен да преодолее разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за промяна на местоживеенето на детето, за издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина с цел да осъществява личните си отношения с детето в своя среда, да посещават заедно близки и роднини, да участва в обучения, екскурзии и др.
Четвъртият повдигнат въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че малолетното дете ще пътува до Кралство Испания, където са живели неговите родители и към момента живее неговата леля в нормални условия в жилище, състоящо се от кухня, хол и две спални, като това обстоятелство е установено с показанията на разпитаната в първа инстанция свидетелка, която няма родствена връзка със страните по делото.
На ответницата по касация М. Н. В. следва да бъдат присъдена сумата 500,00 лева доказано извършени разноски в касационното производство. Доказателства за извършени развоски във въззивното производство не са представени нито в това производство е представен списък та разноските.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.01.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 585/2014.
ОСЪЖДА Г. П. В. от [населено място] да заплати на М. Н. В. от [населено място], [община] сумата от 500, 00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.