О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 10.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 81 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Д. А. от гр. К., приподписана от адв. А, против въззивното решение № 1* от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 13 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 213 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства; съдът не е пояснил какво е естеството на изпратеното до касаторката писмо, какъв е законовият смисъл на предложението; на собствениците е предложена цена като продажна; налице е сключен договор – изпратено е писмо като предложение, съдържащо описание на имота, посочване на частта и срок за приемане на предложението, предложението е прието от касаторката, поради което в датата на приемането следва да се счита, че има сключен договор, мястото на сключване е К. ; съдът не е отделил спорното от безспорното. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че атакуваното решение третира съществени въпроси от института на гражданскоправното договаряне: допустимите от закона правнотехнически способи за сключването на валиден договор, равнопоставеността на договарящите страни, приложното поле на съдебния контрол върху договарянето, като е налице основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът О. К. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че е налице съществена разлика между волеизявлението за отправяне на покана по чл. 33 ал. 1 ЗС и волеизявлението за сключване на предварителен договор; от страна на общината не е налице волеизявление за съгласие за сключване на предварителен договор на предложената цена, както и че общината се задължава да сключи окончателен договор, като продаде конкретния имот на касаторката за посочената в писмото сума, а е сторено предложение за изкупуване по смисъла на чл. 33 ал. 1 ЗС за идеалната част на общината при същите условия, при които общината възнамерява да продаде имота на трети лица; общинският съвет е дал съгласие за продажба по реда на ЗОбС на дяловото участие на общината в имота чрез търг с явно наддаване, но не и за прехвърляне на идеалните части на общината на касаторката на посочената цена, като кметът не може да задължи валидно общината със своето волеизявление.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Съображенията на касатора по необходимостта да бъдат тълкувани цели правни институти не могат да се приемат за поставяне на проблем, свързан с решаващата воля на съда, обусловила крайния изход по спора. След като отговорът на ВКС по реда на чл. 290 не е ангажиран чрез поставянето на материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, то касационното разглеждане не следва да се допуска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 1* от 31 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: