O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 01.09.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 369 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 17210 / 23. 12. 2009 година на Н./ Н./ „В.”- С. срещу въззивно Решение Nо 133 от 02.11. 2009 година, постановено по гр.д. Nо 634/2008 година на Б. окръжен съд, с което е потвърдено Решение Nо 174 от 01.08.2005 година по гр.д. Nо 504/2004 година на Н.ския районен съд.
С посоченото въззивно решение са отхвърлени , заявените от Н. искове срещу Община Н. и Х. Г. И. за установяване правото на собственост на държавата върху имот- УПИ VIII-794, кв. 1 по ПУП м. „А.” в землището на гр.Н. и осъждане на посочените ответници да предадат владението на имота , на основание чл. 108 ЗС.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, а именно изграждане на фактическите и правни изводи въз основа на непълна и едностранчива преценка на доказателствата и неправилна преценка на доказателствено –релевантните факти, отменително основание по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С приложено изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, чрез Ректор проф. Л. Д. , жалбоподателят Н. „В.” С. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, поддържайки , че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален правен и материално-правен въпрос, без формулировка на конкретни въпроси от процесуален или материално правен характер, в противоречие с практика на ВКС , а именно Решение Nо 365/28.07.2008 г. по гр.д. Nо 1555/2006 година на I г.о.; Решение Nо 213/10.01.2009 г. по гр.д. Nо 466/2008 година на Б. окръжен съд и Решение Nо 786/ 21.08.2007 година по гр.д. Nо 945/2006 година на ВКС – II отд, на ГК .
С подадените отговори от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК се поддържа , че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за обжалваемия интерес от гл.т. площта на процесния имот.
За да отхвърли исковете на Н. „В. „-С. срещу Община Н. и Х. Г. И. за установяване правото на собственост на държавата върху имот- УПИ VIII-794, кв. 1 по ПУП м. „А.” в землището на гр.Н. и осъждане на посочените ответници да предадат владението на имота , на основание чл. 108 ЗС, решаващият- въззивен съд при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция , е приел, че не може да се приеме за установен факта , че Н. е доказала правото си на собственик на процесния имот , тъй като, при констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза , не се установява описаният в Протокол Nо 17/ 19.08.1923 година имот да съвпада с ползвания от Н. „В. „ терен и не са установени отчужденията на земи по ЗПИНМ на процесните имоти и изплатените за това обезщетения.
След преценка на наведените доводи и представените съдебни решения, на който страната касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване, съобразно дадените разяснения на ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния/ или правните/ въпрос/и по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение, и посочи този въпроси е ли са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , или се разрешават противоречиво от съдилищата, като се посочат и представят постановени в тази насока влезли в сила решения / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или е въпрос , с чието разрешение ВКС би реализирал основната ги задача на съд по уеднаквяване на съдебната практика и допринася с практиката си за развитие на правните институти.
Допустимостта на обжалването пред касационния съд може да бъде обусловена САМО ако поставеният въпрос е точно и конкретно формулиран и е бил от значението за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Касационното обжалване не може да бъде допуснато доколкото поставения въпрос или въпроси касаят правилността на обжалваното решение, или възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или касаят обсъждане на събраните по делото доказателства .
С изложението по настоящата касационната жалба лисват КОНКРЕТНО посочени материално-правни или процесуално-правни въпроси.Единственото възражение по касационната жалба , че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на доказателства и дови на въззника по нямат характеристиката на процесуален или материален въпрос в изложения по горе смисъл.
Нарушението на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото или непроизнасянето по релевирани защитни възражения представляват съществено нарушение на процесуалните правила и съставляват основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение, но не могат едновременно с това да обусловят и допустимостта на касационното обжалване, като основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и /или т.3 ГПК.
Цитираните решения- Р 213/ 2009 на ПОС и Р 786/2007 на ВКС , като бъде изключено именно Решение Nо 365/28.07.2008 г. по гр.д. Nо 1555/2006 година на I г.о., което е постановено по същото дело при предходното разглеждане на спора от ВКС, сочат на различна констатации/ от тази с обжалваното решение / на съдилищата относно принадлежността на спорния имот, като част от един общ терен.Изводите са направени на база на събраните по всяко едно от делата доказателства , но не и на начина на разрешеването по различен начин на спорен материално правен проблем или на различен начин и подход по преценката на доказателствата .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо 17210 / 23. 12. 2009 година на Н./ Н./ „В.”- С. срещу въззивно Решение Nо 133 от 02.11. 2009 година, постановено по гр.д. Nо 634/2008 година на Б. окръжен съд, с което е потвърдено Решение Nо 174 от 01.08.2005 година по гр.д. Nо 504/2004 година на Н.ския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: