3
Ч.т.д.№686/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
гр. София, 10.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №686 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма]-гр.София срещу определение №6200 от 26.032012 г. по ч.г.д. № 14782/11г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред СРС и изпращането на спора по правилата на родовата подсъдност на СГС.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма]-София в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 във връзка с чл.121 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че цената на предявен иск за нищожност на приватизационен договор се определя по императивните правила на чл.69 ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК. Ето защо при наличие на надлежен документ за данъчната оценка на имота предмет на договора, чиято нищожност се претендира с иска, в размер на 879 993,20 лева, законосъобразно, т.е. съобразно правилото на чл.104 ,т.4 ГПК и в съответствие с процедурата по чл.118 ал.2 ГПК съставът на СРС е прекратил производството пред него и го е изпратил за разглеждане от СГС.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящите,според него изхода на спора въпроси за това, следва ли първоинстанционния съд да даде възможност на ищеца да се запознае със съдържанието на служебно изпратения документ за данъчната оценка на имота и евентуално да му се даде възможност да го оспори.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В случая въпросът повдигнат от касатора е свързан с предмета на спора, но не обуславя изхода на спора по конкретното дело, доколкото изводите на съда се основават на императивните правила за определяне цената на иска,посочени по-горе, които са в зависимост от съдържанието на документа за данъчната оценка на имота. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.Съобразно чл.70 ал.1 ГПК въпросът за цената на иска може да се повдига само от ответника или служебно от съда. Правилата на чл.69 и чл.70 ГПК са ясни непротиворечиви и по тях е налице достатъчно съдебна практика, което изключва поставеният въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане до касация.
Ето защо, не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №6200 от 26.032012 г. по ч.г.д. № 14782/11г. на СГС , с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред СРС и изпращането на спора по правилата на родовата подсъдност на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.