4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 14.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 634 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Ч. от гр. М. против въззивно определение на К.я окръжен съд № 359 от 04.06.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 156/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на К. районен съд от 30. 01.2009 год. по ч.гр.д.№ 101/2009 год. за издаване на заповед № 120/30.01.2009 год. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК- запис на заповед срещу длъжника – настоящ частен жалбоподател.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към което процесуално правило нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, приложното поле на касационното обжалване основано на чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с произнасяне по спор за материално право в нарушение на закона и процесуалните правила е от значение за точното прилагане и развитие на правото, а допуснатото нарушение на чл.420 ГПК и чл.422 ГПК и решаване на възникналия правен спор в противоречие със закона и доказателствата по делото водят до извод, че приложението на сочените норми противоречи на трайната практика на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и на практиката на съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, след дадените на частния жалбоподател по реда на чл. 262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК указания, касационното обжалване на въззивното определение на К. не следва да бъде допуснато, поради следното:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба, респ. частната касационна жалба, подчинена по силата на чл.274, ал.3 ГПК на същия процесуален режим, до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК абсолютни процесуални предпоставки- основна и допълнителна.
Първата – водещата предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено, доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самото диспозитивно начало и принципът за равенството на страните в процеса, които изключват съществуването на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на постановения въззивен съдебен акт и оплакванията на касатора, да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, съобразно даденото от Конституционния съд на Р. в к. д. № 4/2009 год. разяснение за неговото съдържание и задължителните указания по т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Следователно обстоятелството, че в случая в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал такъв конкретен и специфичен за настоящето делото въпрос на материалното или процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на К. окръжен съд за неоснователност на подадената по реда на чл.419, ал.1 ГПК частна жалба по отношение разпореждането на К. за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, изключва наличието на главната, водеща предпоставка за допускане касационно обжалване по приложно поле, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече и основателността на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждането по същество от касационната инстанция, независимо от правилността или не на обжалвания съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в депозираното изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК липсва и правна аргументация, имаща отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което страната се позовава и което не се изчерпва с бланкетното изписване на законовия текст, доколкото точното прилагане на закона по вложените от законодателя смисъл в същото това основание е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или към промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото – предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенството на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.
Същото се отнася и до селективните критерии по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доказването на които не се удовлетворява от посочване на законовата норма, а с цитирана конкретна съдебна практика на съдилищата, съответно – задължителна практика на ВКС, на която възприетото от въззивния съд разрешение на конкретния правен въпрос – противоречи.
Що се касае до въведените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснато ”грубо” нарушение на съдопроизводствените правила- чл.420 и чл.422 ГПК, то при липсата на конкретно формулиран и специфичен за делото въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК същите са относими единствено към основанията, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, които могат да бъдат обсъждани само при допускане на частната жалба до разглеждане по същество.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на, на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивното определение на К.я окръжен съд № 359 от 04.06.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 156/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: