2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 16.12=2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №833/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат, В. В., с вх.№ 9284 от 24.10.2011 год. на ВКС, срещу Определение №686 от 18.10.2011 год. по ч.т.д.№634/2011 год. на ВКС, І Т.О., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на настоящия жалбоподетел срещу определение №1112 от 25.07.2011 год. по гр.д.№825/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ІV състав,с което е потвърдено определение №27 от 13.06.2011 год.по т.д.№24/2011 год. на Хасковския окръжен съд, 8-ми гр.състав, с което на основание чл.398, ал.1 ГПК е допусната частична замяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [община], а именно заменен е наложеният запор върху банковите сметки на общината в размер на 1 373 898.40 лв., представляващ разликата над запорираните сметки за сумата 1 686 607.60 лв. до 3 060 506 лв., с налагане възбрана върху недвижим имот, представляващ частна общинска собственост с пазарна стойност 1 717 373 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като определението на Пловдивския апелативен съд подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.3,т.2 ГПК. Навежда и доводи за неправилност на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд.
Ответната [община] оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС, І Т.О. е приел, че определението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. В случая въззивната инстанция е действала като втора инстанция, която е потвърдила определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл. чл.398, ал.1 ГПК частично е заменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [община]. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК, сред която не попада настоящият казус.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №686 от 18.10.2011 год. по ч.т.д.№634/2011 год. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: