О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
гр.София, 17.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2579 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. Д. против решение № 193 от 15.1.2018 г., постановено по гражданско дело № 1474 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №9298 от 21.12.2016 г. по гр. д. № 13056 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, I ГО, I-6 състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от две публикации от 18.09.2015 г. и от 23.09.2015 г. на сайта на дружеството над сумата от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 25 100 лв. за всяка една от публикациите.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за определяне обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на раздел II на ППВС № 4/23.12.1968 г. и други цитирани от него решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че като български предприемач, доктор по икономика на Берлинския университет и дългогодишен председател и заместник-председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заема трайно и осезателно присъствие в обществения живот на страната. С две неверни публикации от 18.09.2015 г. и от 23.09.2015 г. на интернет страницата, собственост на ответното дружество, са били уронени неговата чест и достойнство. Клеветническите твърдения са предизвикали дълбока обида и огорчение, довели са го до състояние на потиснатост, намалена работоспособност и крайна раздразнителност от необходимостта да отговаря на свързани с публикациите въпроси. Изпитваните негативни преживявания са допълнително засилени и от заеманата от него ръководна позиция в една от водещите български публични компании- [фирма]. Той бил притеснен от негативното влияние, което публикациите оказват върху репутацията на това дружество. От показанията на свидетелите по делото действително се установява, че касаторът е бил разстроен и притеснен от публикациите, наложило се да отговаря на редица телефонни обаждания, затворил се в себе си, ограничил общуването с клиенти и приятели. Свидетелите твърдят, че публикациите са предизвикали траен спад на кондицията и влошаване на здравето на ищеца.
Въз основа на доказателствата по делото Софийският градски съд е приел, че публикациите съдържат неверни факти, които са интерпретирани с цел да внушат негативно отношение към ищеца, поради което ответното дружество носи отговорност за причинените му неимуществени вреди. Този съд е присъдил обезщетение от 2 500 лв. за всяка една от публикациите, като е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от 25 100 лв. При определяне размера на обезщетението е взел предвид накърняването на чувството на чест и достойнство, което негативно емоционално изживяване не е било дълготрайно, както и начина на причиняването – чрез изричането на неверни твърдения и оценки на поведението на ищеца, които го злепоставят и които са двукратно разпространени публично. Съобразил е от друга страна, че деликтните действия не са повлияли в по-значителна степен на обществената дейност на ищеца, а и той като публична личност обичайно е подложен на такива нападки.
Във въззивната жалба О. Д. е посочил, че първоинстанционният съд погрешно е възприел негативното емоционално изживяване за недълготрайно, след като точно обратното твърдение се съдържа в показанията на свидетелката Д.. Възразил е, че са останали недооценени преднамереността на увреждането посредством организирана медийна кампания, неговото обществено и икономическо положение, позицията, която е заемал и професионалната му репутация, от която зависи функционирането на една стопанска организация. Позовал се е и на допуснати според него от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Въззивният съд е констатирал, че свидетелите не дават информация за продължителността на страданията на ищеца чрез твърдения за факти, а се позовават на собствени изводи. По същата причина съдът не е кредитирал показанията в частта за предизвикани хипертонични кризи. Посочил е, че на обезвреда подлежат само вредите, понесени от физическото лице, а имущественото състояние на ищеца не е фактор, определящ размера на обезщетението, което има репарационна цел и се съизмерва единствено с увредата на пострадалия. Затова второинстанционният съд в крайна сметка е обобщил, че липсват доказателства, обосноваващи по-висок размер на обезщетението и е потвърдил решението на Софийския градски съд в отхвърлителните части.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от съществено значение за изхода на спора относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съгласно принципните указания, съдържащи се в раздел II на ППВС № 4/23.12.1968 г., при определяне на този размер по справедливост съдът е длъжен да вземе предвид и да изложи в мотивите всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които го обуславят. Видно е също, че в цитираните от касатора решения за неимуществени вреди от неверни публикации в пресата са присъждани обезщетения в много по-висок размер. За да бъдат взети предвид обаче конкретните обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, тези обстоятелства трябва да бъдат посочени в исковата молба и да бъдат безспорно доказани, освен ако не се касае до обичайните за такива случаи последици. Съдилищата не могат да определят обезщетението за неимуществени вреди въз основа на факти, които не се твърдят в исковата молба или не са доказани по делото. В настоящия случай, макар ищецът да твърди наличие на организирана кампания и злонамереност, не е представил по делото други публикации на същата интернет страница с насочено срещу него невярно съдържание или допълнителни доказателства в този смисъл. Не са били ангажирани и доказателства за трайно влошаване на здравословното му състояние-медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза и други подобни. По делото са били разпитани двама свидетели, които са установили състоянието на ищеца непосредствено след публикациите и други доказателства за неимуществените вреди не са ангажирани. Макар във въззивната жалба О. Д. да направил искане за събиране на допълнителни доказателства, неговият пълномощник не е поддържал това искане в публичното заседание по делото. Ето защо неимуществени вреди с интензитет по-висок от обичайния не са били установени. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е съобразено с наличните по делото доказателства, поради което не противоречи на практиката на ВКС и касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 15.1.2018 г., постановено по гражданско дело № 1474 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: