4
определение по гр.д.№ 756 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 19.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 756 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Т. Г. и на С. Т. Т. срещу решение № 88 от 31.05.2012 г. по в.гр.д.№ 222 от 2009 г. на Търговищкия окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 45 от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 119 от 2008 г. на Поповския районен съд в обжалваната му част относно квотите, при които е допусната делба на земеделски имоти /нива с площ от 40 дка, представляваща имот № 030034 по плана на [населено място], [община], нива с площ от 4,044, представляваща имот № 045017 по плана на [населено място], [община], лозе с площ от 1,963 дка, представляващо имот № 015010 по плана на [населено място], [община], нива с площ от 8,655 дка, представляваща имот № 082011 по плана на [населено място], [община] и имот с площ от 170 кв.м., представляващ имот кад.№ 1175 от кв.16а по кадастралния план на [населено място] от 1995 г./, както и в частта относно площта на допуснатия до делба имот № 1175 за разликата над 170 кв.м. до 700 кв.м.
В касационната жалба на Г. Т. Г. се твърди, че решението на Търговищкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: дали забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл.271, ал.1 от ГПК се прилага и относно квотите на съделителите при делбата и в тази връзка дали въззивният съд е следвало да зачете силата на присъдено нещо на решение за възстановяване на запазена част от наследство, постановено след постановяване на решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата, при положение, че съделителят, в чиято полза е постановеното решение за възстановяване на запазената част от наследството, не е обжалвал първоинстанционното решение за допускане на делбата.
В касационната жалба на С. Т. Т. се твърди, че решението на Търговищкия окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на доказателствата по делото- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС, касаеща непълнотата на доказателствата, приложението на чл.271, ал.1 от ГПК, доказването на фактите, от които страната черпи правата си и осигуряването на равна възможност на страните за упражняване на процесуалните им права.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на земеделски земи при квоти по 1/3 ид.ч. за Г. Г. и 2/3 ид.ч. за С. Т., въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са били собственост на наследодателя на страните Т. К. Д., починал на 15.02.1992 г. След неговата смърт те са били наследени при равни квоти /по 1/3 ид.ч./ от неговата съпруга К. Н. Д. и двете му дъщери С. Т. Т. и Г. Т. Г.. По силата на договор за продажба на наследство от 22.09.1994 г. С. Т. е придобила наследствените права на преживялата съпруга К. Д. върху възстановените към този момент земеделски имоти в землището на [населено място] с площ от 1,963 дка и 8,655 дка. По отношение на нивата с площ от 40 дка, която не е била възстановена към момента на сключване на договора за продажба на наследство от 22.09.1994 г., съдът е приел, че съгласно чл.90а от ЗН продажбата на наследство няма действие, но С. Т. е придобила наследствената част на майка си от наследството на баща й по силата на универсалното завещание от 02.04.1992 г. Относно площта на допуснатия до делба имот кад.№ 1175 е прието, че площта на имота е 170 кв.м. и именно толкова следва да се допусне до делба, тъй като това е обектът на възстановената на Т. Д. през 1998 г. земеделска земя и без значение е, че тя впоследствие с регулационния план от 2005 г. е била включена като част от новообразуван имот № 1140357 с площ от 746 кв.м. По отношение на влязлото в сила решение № 179 от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 208 от 2009 г. на Поповския районен съд за възстановяване на запазената част на Г. Г. от наследството на майка й К. Д., въззивният съд е приел, че с оглед забраната на чл.271, ал.1 от ГПК за влошаване на положението на жалбоподателката С. Т. определените от районния съд в решението му по допускане на делбата квоти на съделителките не могат да бъдат променени в полза на въззивиемата страна.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение поставеният от касаторката Г. Г. правен въпрос /дали забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл.271, ал.1 от ГПК се прилага и относно квотите на съделителите при делбата и в тази връзка дали въззивният съд е следвало да зачете силата на присъдено нещо на решение за възстановяване на запазена част от наследство, постановено след постановяване на решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата, при положение, че съделителят, в чиято полза е постановеното решение за възстановяване на запазената част от наследството, не е обжалвал първоинстанционното решение за допускане на делбата/ е обусловил правните имоти на съда в обжалваното решение и като такъв е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да обоснове допускането на касационно обжалване на решението. Не е налице обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като по него вече има постановена задължителна практика на ВКС- решения по чл.290 от ГПК /решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 759 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 163 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 1191 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 282 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 235 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о./, а от постановяването на тази задължителна практика не са настъпили промени в обществените условия и в законодателството, които да налагат промяната на тази практика. Поради това касационната жалба на Г. Г. не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Що се отнася до съдържащото се в жалбата на Г. Г. твърдение, че решението на Търговищкия районен съд в частта за допускане на делба на апартамента, не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано с въззивната жалба на С. Т., но във въззивното решение нямало произнасяне по този иск, то това твърдение не е за неправилност на обжалваното решение, а по същество е искане за допълване на решението на окръжния съд, по което искане компетентен да се произнесе е този съд. Поради това в тази част делото следва да бъде върнато на Търговищкия окръжен съд за произнасяне.
Втората касационния жалба, подадена от съделителката С. Т., също не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като в изложението към нея не е посочен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Както бе разяснено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В конкретния случай жалбоподателката С. Т. не е посочила такъв въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Посочената от нея непълнота на доказателствата не е основание за допускане на касационно обжалване, а основание по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК за касационно обжалване и то само в случаите, когато тази непълнота се дължи на допуснати от съда процесуални нарушения при събирането на доказателствата. По приложението на чл.271, ал.1 от ГПК не е посочен конкретен правен въпрос: как е следвало да се приложи тази разпоредба в конкретния случай и как е приложена от съда в обжалваното решение. Относно доказването на фактите, от които страната черпи правата си и осигуряването на равна възможност на страните за упражняване на процесуалните им права също не са формулирани конкретни правни въпроси.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 31.05.2012 г. по в.гр.д.№ 222 от 2009 г. на Търговищкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на Търговищкия окръжен съд за произнасяне по съдържащо се в касационната жалба на Г. Т. Г. искане за допълване на въззивното решение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.