4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 23.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1533 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. О. Г. от [населено място] против въззивното решение № 4626 от 14 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 12983 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено решение без номер от 23 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 19073 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г. за отхвърляне на предявените от Г. против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] искове за заплащане на сумата от 101,94 лева имуществени вреди, 42,84 лева мораторна лихва и 1477,92 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска за неоснователно събрани суми.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото на касатора не е връчван по установения ред отговора на ответника по спора, а този отговор е връчен едва след съдебното заседание; делото не било последно по описа, но било гледано последно; въззивният съд не изяснил по кое дело е първоинстанционното решение; в мотивите на решението има двусмислия – говори се ту за топлинна, ту за електроенергия, а искът е за електроенергия; въззивният съд не е обсъдил възражението за грубо нарушение на императивни процесуални норми – отговорът на ответника е дошъл много след едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК и съдът нарушава чл. 133 ГПК като го обсъжда; при спазено процесуално поведение биха се избягнали логически противоречивите съждения на съда; въззивният съд не е забелязал, че първоинстанционният съд грубо е нарушил чл. 146, ал. 1-3 ГПК и не се е произнесъл по всички предварителни въпроси; спорът не е изяснен от фактическа страна, но е даден ход на делото по същество с единствено заседание; доклад по делото липсва и в единственото заседание на първата инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подписано от особения представител на касатора адв. И. Г., се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – сочат се две решения на ВАС, решение на ВКС и решение на ВС; касае се за точното прилагане на закона и недопускане на недооценъчно разширително тълкуване на нормата относно обема и вида участието на страната в процеса дори и чрез информирането й за съдържанието на акт (определение) за спиране на едно производство до решаването на друго, преценено като преюдициално; с определението си съдът създава възможност същото да се ползва в бъдеще като част от съдебната практика, която би позволявала да се нарушава нормата на чл. 9 ГПК за равна възможност на предоставените от закона права и еднакво приложение на закона.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от членовете на управителния съвет И. К. и А. Д., чрез юрисконсулт И. К., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът, върху когото е доказателствената тежест за това, не е доказал, че е потребител на електрическа енергия – че е лице собственик или ползвател на имот, чийто обект е присъединен към разпределителната мрежа и което ползва електрическа енергия за домакинството си или за стопански нужди; не е проведено доказване и за плащане цената на електрическа енергия за исковия период от страна на ищеца в полза на ответника или негов праводател, за да се разгледа предявения иск по чл. 59 ЗЗД за изпълнение в повече от дължимото; само на това основание е неоснователен и искът за заплащане на лихва, а и няма доказателства за изпратена до ответника покана; по изложените съображения не са установени и обстоятелства, даващи основание за заплащане на неимуществени вреди, за да се изследва подлежат ли на обезщетяване такива вреди при договор между страните за продажба на електрическа енергия; позоваването на процесуални нарушения на първата инстанция без искане за събиране на доказателства от въззивния съд с посочване на фактите, които ще се установят с тях, не води до отмяна на решението.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване.
Съобразно приложимия процесуален ред според ГПК от 2007 г., условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът се е задоволил да посочи в касационната си жалба само основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се декларира наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, но съответният правен въпрос не е посочен. Заявеното след това изявление представлява неразбираем сбор от думи, като не е ясно какво се твърди и какво отношение има то към изводите на съда, обусловили крайния резултат от спора. Правен въпрос по основния извод на съда – неустановяване от страна на касатора на материалноправната легитимация по спора, не се поставя, поради което, независимо от интереса на касатора, касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответникът претендира направените разноски пред въззивната инстанция, но искането неправилно е отправено до касационния съд, тъй като по него следва да се произнесе въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4626 от 14 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 12983 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: