О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 427 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11904/20.Х.2014 г. на пернишкия едноличен търговец Р. Г. Ц., подадена против онези две части от решение № 1803 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 2.ІХ.2014 г., постановено по т. д. № 2488/2013 г., с които е бил частично отхвърлен неговият осъдителен иск срещу ответната [община] с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 102 873.94 лв., представляваща разлика над уважения размер от 69 532.56 лв. и до пълния размер на претендираната договорна неустойка от 172 406.50 лв., както и за осъждането на същия ЕТ да заплати на пернишката община 5 231.45 лв. разноски – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, както и за възложените в негова тежест разноски – в размер на горепосочената сума. както в нарушение на материалния закон /чл.9 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Ц. претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният му иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу ответната [община] да бъдел уважен в пълния предявен по делото негов размер ат 172 406.50 лв., ведно с присъждане на всички направени от ЕТ по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пернишкият ЕТ обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си /по иска му с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, воден срещу пернишката община/ САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 218/12.VІІ.2011 г. на І-во г.о по гр. дело № 804/2010 г., по следните четири материалноправни въпроса:
1./ „Кой е моментът, от който се дължи заплащане на приета работа по договор за изработка /по чл. 266, ал. 1 ЗЗД/ – приемането на работата или уговореният срок по този договор?”;
2./ „Допустимо ли е въззивният съд да приема различна от договорената дата на забава по сключения между страните договор или момент на дължимост на неустойката по същия /120 дни след подписването на съответния протокол 19/ по възражение, направено едва пред въззивната инстанция, при прието и неоспорено заключение на вещото лице пред първостепенния съд и след изтичане на преклузивните срокове по реда на ГПК?”;
3./ „Следва ли съдът едностранно да изменя волята на страните по сключения помежду им договор, възприемайки датата на забава, различна от уговорената и не се ли намира същото в противоречие с чл. 9 ЗЗД?”;
4./ „Следва ли да се счита за годно плащане, извършено през февруари 2013 г., което плащане е реализирано след претендирания период, а именно датата на забавата съгласно процесния договор и датата на завеждане на исковата претенция в първостепенния съд /12.ІХ.2012 г./ и следва ли сумата от 40 000 лв. да бъде отнесена като платена през 2011 г.?”
Поддържа се от ЕТ касатор, че същите 4 въпроса се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната по касация [община] не е ангажирала становище на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част /по иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма] от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени частично първоинстанционното осъдително решение и да отхвърли претенцията на ЕТ настоящ касатор с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 69 532.56 лв. и до пълния й предявен размер от 172 406.50 лв., САС е приел: 1./ Че във въззивната жалба на [община] „няма оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, освен по отношение на размера на неустойката, въз връзка с което е изслушано заключението на икономическа експертиза”; 2./ Че „размерът на дължимата неустойка следва да бъде определен съобразно вторият вариант на това заключение, прието във въззивното пр-во”: понеже в него е било съобразено „извършеното в хода на производството плащане на сумата от 40 000 лева по фактура № 155/3.10.2011 г.”
Във връзка с горните две констатации ще следва да бъде зачетено и влязлото в сила протоколно определение на Пернишкия ОС от последното открито съдебно заседание по гр. дело № 783/2012 г., проведено на 12.ІІІ.2013 г., с което – на основание чл. 232 ГПК – е било прекратено /с изрично заявеното съгласие на ответната община/ първоинстанционното производство в частта му досежно претендираната сума в размер на 40 000 лв. по процесната фактура № 0000000155/3.Х.2011 г.: предвид извършеното в хода на исковото пр-во пред първостепенния съд плащане в такъв размер от страна на ответната община на датата 1 февруари 2013 г. по с/ка на ЕТ настоящ касатор.
При тези данни по делото се налага извод, че въпросите с номера 1 и 4 – според поредността им в изложението на ЕТ настоящ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК, въобще нямат правен характер, а са изцяло с фактическо естество. Докато останалите два правни въпроса /с пор. №№ 2 и 3/ въобще не са били елемент от произнасянето на САС с атакуваната отхвърлителна част на решението му по съществото на спора, въведен с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Дословно в мотивите към същата точка от това ТР е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При установената в случая липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, се явява безпредметно обсъждането на релевираните от касатора допълнителни основания за това – тези по т. 1 и т. 3 на същия законов текст. В заключение, в атакуваната негова отхвърлителна част – по осъдителния иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обжалваното въззивно решение не съдържа произнасяне нито по правния въпрос „дължи ли недобросъвестният владелец на основание чл. 73 ЗС на собственика добивите, които би могъл да реализира”, нито по правните въпроси, че: „При неизпълнение на парично задължение се дължи законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в забава, съгласно чл. 84 ЗЗД от деня, определен за изпълнение. Когато няма определен ден за изпълнение забавата настъпва след като бъде поканен от кредитора. Само при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без да е поканен да изпълни”. Всички те са били предмет на произнасяне с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 218 на състав от І-во г.о на ВКС от 12.VІІ.2011 г. по гр. дело № 804/2010 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1803 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 2.ІХ.2014 г., постановено по т. д. № 2488/2013 г. В ЧАСТТА, с която е бил частично отхвърлен осъдителния иск на пернишкия едноличен търговец Р. Г. Ц., действащ с фирмата „Р. Ц.” с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответната [община] – за разликата над 69 532.56 лв. и до пълния предявен размер на претенцията от 172 406.50 лв., КАКТО И в частта досежно присъдените в полза на ответната [община] разноски в размер на 5 231.45 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2