ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 889
С., 29.12.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Юстиниянова
Даниела Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3331/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] и по касационна жалба на К. А. А. чрез пълномощник адв. Н. А. против въззивно решение № 600 от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 145/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5057 от 10.07.2015г. по гр. дело № 16468/2014г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 27.11.2011г. до окончателното им изплащане и отхвърлил иска за неимуществени вреди над уважения размер по предявения размер от 30 000 лв.
В изложения за допускане на касационно обжалване двете обжалващи страни поставят въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че с обжалваното решение въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с П. № 4/23.12.1968г.; ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС (т.3 и т. 11); ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС (т.19) и решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставеният в изложенията материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, обуславя правните изводи на съда при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочената съдебна практика. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти и след обсъждане на събраните по делото доказателства е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване в досъдебна и съдебно наказателна фаза.
Съдът е репарирал вредите причинени от конкретно повдигнатото незаконно обвинение, за което ищецът е бил оправдан, като е съобразил продължителността на воденето срещу него наказателно производство (близо осем години); тежестта на престъплението предмет на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над пет години и се квалифицира като тежко умишлено престъпление; интензитета на преживения психически и емоционален стрес, подсилен от чистото съдебно минало на ищеца до повдигане на обвинението, по което е бил оправдан, активната трудова възраст в която се е намирал обвиняемия, принуден да затвори склада за спиртни напитки, злепоставянето му в професионален и обществен план.
От изложеното е видно, че съдът е обвързал размера на обезщетението с претърпените от ищеца морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Този диференциран подход е в съответствие с приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС. Принципът за справедливост е изведен от преценката на конкретно установените по делото факти и не е приложен абстрактно от съда. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с цитираната от жалбоподателите съдебна практиката на Върховния касационен съд постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивите на решението са изготвени в съответствие с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС – въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, направил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, констатирал е наличието на пълно съвпадение с тези на първата инстанция, което е отразил в диспозитива на решението си.
Предвид изложеното и по двете касационни жалби не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 600 от 31.03.2016г. по в. гр. дело № 145/2016г. На Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ
ЧЛЕНОВЕ