3
определение по гр.д.№ 271 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 271 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стойка Г. М. и И. С. М. срещу решение № 486 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 562 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, с което е обезсилено решение № 57 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 67 от 2006 г. на Самоковския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Стойка Г. М. и И. С. М. срещу З. Х. М., К. Х. М., И. М. Г. и М. С. Г. отрицателни установителни искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване по отношение на ответниците, че те не са собственици на ливада в местността „До селото” в землището на [населено място], [община] с площ от 0,659 дка, съставляваща имот № 020029 по картата на землището и в частта, с която е отхвърлено искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора незадължителна практика на ВКС /решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр.д.№ 1434 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1477 от 13.08.1999 г. по гр.д.№ 129 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д.№ 2219 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Недопустим ли е иск и съответно недопустимо ли е постановено по такъв иск съдебно решение, когато е налице влязло в сила решение по същия спор между същите страни и когато не е налице правен интерес от предявяване на иска. 2. Допустимо ли е обсъждане на представено само от ищците доказателство /препис от влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1055 от 2008 г. на Софийския окръжен съд/, без съдът да се произнесе по другите искания на страните и останалите представени от тях доказателства.
В писмен отговор от 07.03.2011 г. ответниците по жалбата З. Х. М., К. Х. М., И. М. Г. и М. С. Г. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение, постановено по предявени от Стойка Г. М. и И. С. М. срещу З. Х. М., К. Х. М., И. М. Г. и М. С. Г. отрицателни установителни искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване по отношение на ответниците, че те не са собственици на ливада в местността „До селото” в землището на [населено място], [община] с площ от 0,659 дка, съставляваща имот № 020029 по картата на землището, въззивният съд е приел, че искът е недопустим на основание чл.224 от ГПК /отм./- тъй като по същия спор, за същия имот и между същите страни имало постановено и влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1055 от 2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по жалба срещу решение по гр.д.№ 281 от 2005 г. на Самоковския районен съд.
Не е налице противоречие на това решение с посочената от касаторите съдебна практика: В решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр.д.№ 1434 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о и в решение № 1477 от 13.08.1999 г. по гр.д.№ 129 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о. не е прието нещо различно от приетото в обжалваното решение по въпроса за недопустимостта на иск при наличие на пречка по чл.224, ал.1 от ГПК. Останалите две посочени решения /решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д.№ 2219 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о./ касаят задължението на въззивния съд при постановянане на решението си да вземе предвид и обсъди в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства и искания на страните. Това задължение съдът има, само когато постановява решение по съществото на спора, а в случаи като настоящия, когато се произнася само по допустимостта на иска и съответно по допустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд няма такова задължение. В този смисъл е трайната и последователна практика на ВКС и съдилищата в страната, на която обжалваното решение на Софийския окръжен съд напълно съответства.
С оглед на гореизложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
При този изход на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Стойка Г. М. и И. С. М. срещу решение № 486 от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 562 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА Стойка Г. М.- ЕГН [ЕГН] и И. С. М.- ЕГН [ЕГН] и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Л. В. да заплатят на З. Х. М., К. Х. М., И. М. Г. и М. С. Г. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], Търговски дом, вх.Г, ет.2, кантора 252, чрез адв.И. Д. К. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.