О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 10.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1985 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на СООУ “П” гр. С., представлявано от директора М. Ч. , чрез процесуалния му представител адв. Р, против въззивното решение № 406 от 10 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 578 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 835 от 22 май 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г. и вместо него исковете на Д. А. Б. от гр. С. за признаване на уволнението й за незаконно и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, са счетени за основателни.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото съдът не се е произнесъл по искането за представяне на личните трудови досиета на оставените на работа възпитатели с цел доказване законността на подбора; по този начин съдът щеше да установи, че възпитателката Г. С. е титуляр, заместван по време на предходното щатно разписание от друг възпитател; подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329 КТ с протокол за подбор от нарочно назначена комисия по подбора по пет критерия; чрез сравняване на образованието и допълнителната правоспособност на всеки един от възпитателите работодателят е извършил подбор, като на работа е оставил тези от тях, които са по-квалифицирани и работят по-добре; законосъобразно работодателят е извършил преценката за нивото на изпълнение на работата по резултатите, постигнати по програмата за диференцирано заплащане. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че съдът не се е произнесъл по конкретно доказателствено искане, сторено в първата инстанция и повторено пред въззивния съд за прилагане на личните трудови досиета на оставените на работа възпитатели с цел доказване на подбора – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; в противоречие със съдебната практика съдът се е произнесъл по изпълнението на критерия “ниво на изпълнение на работата” и преценка на съда по целесъобразността на подбора, както и по въпроса за критерия “квалификация” – сочат се решения на апелативен съд и решения на ВС и ВКС.
Ответницата Д. А. Б. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че уволнението на ищцата е осъществено съобразно фактическото и правно основание, посочено в заповедта, но работодателят при извършването на задължителния в случая подбор не е съобразил, че ползваните атестационни карти не е ясно кога и от кого са съставени, а и са изготвяни във връзка с допълнителното диференцирано заплащане, а не по повод и във връзка с предстоящото прекратяване на трудово правоотношение; оценката е извършена по критерии, различни от тези за подбора по чл. 329 КТ; липсват данни за прилагане на другия кумулативен критерий – квалификационният като съвкупност от образование, професионални знания и умения и способността за прилагането им в процеса на работата; недоказан е искът за заплащане на обезщетение поради оставането без работа.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 2 и т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Разглеждането на поставения процесуалноправен въпрос няма да доведе до друго разбиране, освен възприетото от въззивния съд, което да налага отговора му от ВКС в производството по чл. 290 ГПК. Това е така, защото доводите за незаконосъобразност на подбора са посочени още с исковата молба и в отговора касаторът не е поискал представянето на съответните доказателства. В определението по чл. 312 ГПК съдът е посочил на касатора, че в негова тежест е да докаже факта на извършения подбор от компетентния орган, като в първото заседание по делото касаторът твърди, че доводите за неспазване на чл. 329 КТ са наведени след предявяването на иска. Съдът на основание чл. 313 ГПК е отхвърлил искането на касатора да даде срок за представяне на доказателства за осъществения подбор във връзка с липсата на реакция от страна на касатора в срока по чл. 312 ал. 2 ГПК. Затова следва да се приеме, че при правилно тълкуване на посочените процесуални разпоредби, съдът е приложил точния смисъл на закона и разглеждането на поставения въпрос в рамките на касационно производство не би довело до друго тълкуване на закона.
Поставеният материалноправен въпрос не е разрешен противоречиво с представените съдебни решения. Това е така, защото съдът е разгледал относимите данни за начина на осъществяване на подбора. Решаващият извод на съда сочи, че работодателят не е успял да установи законосъобразното приложение на двата критерия по чл. 329 ГПК – ниво на изпълнение на работата и квалификация, защото са използвани атестационни карти, изработени във връзка с друга процедура и липсват данни за квалификационният критерий. Не може да се сподели твърдението на касатора, че съдът всъщност е извършил преценка по целесъобразност на осъществения подбор. Както се приема неизменно в съдебната практика, предмет на съдебният контрол е само законосъобразността на подбора, т. е. – че работодателят е взел предвид именно двата посочени критерия при спазване на съответните процедурни правила, както всъщност се приема в решение № 1* по гр.д. № 768 за 1999 г. на III ГО и решение № 326 по гр.д. № 1* за 2007 г. на ІІІ ГО и какъвто аргумент се съдържа в задължителното за съдилищата решение № 14 по гр. д. № 4* за 2008 г. на III ГО. Липсата на данни относно професионалната квалификация на лицата, между които подборът е извършен, пречи да се приеме, че разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на посочената съдебна практика – решение І 532 по гр.д. № 352 за 1991 г. на ІІІ ГО, а невярно е твърдението, че съдът е заместил касатора при фактическата преценка относно работата и нейното качество на съответните служители, за да може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос с представените от касатора решение по гр.д. № 617 за 2007 г., решение по гр.д. № 374 за 2007 г. и решение по гр.д. № 592 за 2007 г. – всички на апелативния съд в гр. С.. По посочените съображения следва да се приеме, че посоченият материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със сочената съдебна практика, поради което не е налице и основание за допускането му до касационен контрол.
Ответницата не претендира присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 406 от 10 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 578 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: