О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София 16.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 408/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Б. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. Ст. М. срещу въззивно решение № 466 от 24.11.2008 г. по гр. дело № 2766/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението от 31.03.2003 г. по гр.д. № 10 281/2002 г. на Софийски районен съд и е постановено ново, с което са отхвърлени исковете, предявени от И. П. Б. срещу М. на з. гр. С. по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед № РД 15-1779/16.08.2002 г., с която министъра на з. на основание чл.19а, ал.2 ЗА прекратява трудовото правоотношение; по чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността “директор” на Районен център по здравеопазване гр. К. по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 19.08.2002 г. до 19.02.2003 г. за сумата 4 371.40 лв.
Ответникът по касационната жалба М. на з. гр. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./, след отмяна с решение № 1* от 14.08.2008 г. по гр. д. № 2429/2005 г. на ВКС, V г.о. на въззивното решение на Софийски градски съд от 24.08.2005 г. по в. гр. д. № 3191/2003 г. С решението на ВКС са дадени указания за тълкуването на чл.61, ал.2 вр. чл.357 КТ и за привличането като подпомагаща страна чрез допълнително встъпване по чл.174 ГПК /отм./ на Районен център по здравеопазване гр. К..
Въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е постановеното от първоинстанционния съд решение, с което са уважени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Приел е, че издадената от министъра на з. заповед № РД 15-1779/16.08.2002 г. на основание чл.19а, ал.2 ЗА е законосъобразна, тъй като длъжността по трудовия договор, по който министъра на з. възлага на жалбоподателя да изпълнява- “директор” на Районен център по здравеопазване гр. К. попада в хипотезата на чл. 19, ал.4, т.4 Закон за администрацията. Съгласно сочената разпоредба директорът на РЦЗ се счита за орган на изпълнителната власт. Проверката за законосъобразността на уволнението по чл.19а, ал.2 ЗА при предявен иск с правна квалификация чл.344, ал.1,т.1 КТ, която е в правомощията на съда се свежда до това дали прекратеното трудово правоотношение е с лице заемащо някоя от посочените в чл.19а, ал.1 ЗА длъжности, без министър-председателя и дали заповедта е издадена от органа по назначението. В конкретния случай заеманата от жалбоподателя длъжност попада в посочените в чл.19а, ал.1 ЗА, а заповедта е издадена от министъра на з. , в качеството му на висшестоящ орган с възложени от чл.1, ал.6 ПМС № 145/17.07.1995 г. правомощия за директорите на РЦЗ по места. Министърът на з. е органът със следващата се от закона компетентност да сключи трудовия договор, съответно и да го прекрати-чл.1, ал.6 от ПМС № 145/75 г. вр.чл.19а, ал.2 ЗА. Затова, независимо, че трудовото правоотношение е възникнало между жалбоподателя и РЦЗ гр. К. пасивно материалноправно легитимиран по иска за отмяна на уволнението е М. на з. гр. С., а не РЦЗ гр. К..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС. Цитирани са са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие с посочената практика на ВКС. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство е решението на първоинстанционния съд. За да отмени това решение и постанови ново, с което са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ съдът е приел, че исковете са неоснователни , а не недопустими, каквито са изложените от жалбоподателя съображения. Очертаният предмет на въззивното производство при новото разглеждане на делото не е в противоречие с приетото в решение № 201 по гр.д. № 854/2002 г. на ВКС, V г.о, че при новото разглеждане от въззивния съд, производството следва да започне от онова процесуално действие, което е послужило като основание за касиране на първоначалното въззивно решение, и че при новото разглеждане въззивният съд не може да се произнася по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като този въпрос е преклудиран с касационното решение. Дадените от касационния съд указания по тълкуването на чл.61, ал.2 КТ, съответно чл.357 КТ са изпълнени и не е налице противоречие с приетото в решение № 644 по т.д. № 321/2007 г. на ВКС, ТК, І г.о, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на който е върнато делото за ново разглеждане.казанията за привличане на РЦЗ гр. К. като подпомагаща страна, чрез фигурата на допълнително встъпване по чл.174 ГПК /отм./ са за страните. Трето лице, което има интерес да участва в чужд процес, за да издейства за подпомаганата от него страна благоприятно решение в защита на свой интерес, може да встъпи и пред въззивната инстанция – чл. 174 ГПК /отм./. По делото липсва волеизявление от страна на РЦЗ гр. К. за встъпване в производството по делото пред въззивната инстанция. Въззивният съд няма задължение служебно да конституира трети лица – помагачи по делото. Поради това не е налице неизпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания. Решение № 1* по гр.д. № 548/99 г. на ВКС в което е прието, че при повторно разглеждане на делото пред касационния съд, при нарушен материален закон, той може да отмени повторното решение на въззивния съд и се произнесе по същество е неотносимо към настоящия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 466 от 24.11.2008 г. по гр. дело № 2766/2008 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на И. П. Б. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. Ст. М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: