4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 01,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 878 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9936/10.ХІ.2011 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 227 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 19.Х.2011 г. по т. д. № 921/11 г., с което – като процесуално недопустима /по арг. от текста на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/ – е била оставена без разглеждане касационна жалба на същия търговец срещу въззивното решение № 802 на Пловдивския ОС от 31.V.2011 г. по гр. дело № 186/2011 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение, като се навеждат доводи за неговата необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от предходния 3-членен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото обезсилване, респ. отменяването му и връщане на делото обратно в касационната инстанция – за по-нататъшни процесуални действия в редовно учреденото пр-во по чл. 288 ГПК.
Ответното по частната жалба [фирма] със седалище в А., област П., не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в нея оплаквания за недопустимост и/или неправилност на атакуваното прекратително определение на тричленния състав на ВКС по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по съществото тази частна жалба е неоснователна.
1. По оплакването за недопустимост на атакуваното определение на ВКС по чл. 280, ал. 2 ГПК:
Същото е неоснователно. То е било въведено с доводи, че в хода на пр-вото по допустимост на касационния контрол „бил преквалифициран предявеният иск”, понеже било прието от предходния тричленен състав на ВКС, че в случая се касаело за спор от търговска сделка – „по смисъла на чл. 286, ал. 2 и чл. 1, т. 6 ТЗ”.
Несъмнено е, че по своята процесуална природа искът по чл. 422 ГПК е такъв за съществуване на дадено вземане, т.е. положителен установителен иск. Такъв иск обаче, има различна материалноправна квалификация в зависимост от конкретния източник, от който произтича вземането, чието съществуване се претендира да бъде установено: от сделка, от деликт, от неоснователно обогатяване и пр. В случая низовите съдилища безпротиворечиво са приели, че установителната претенция на лизинговата къща към ответното [фирма]-А. произтича от неизпълнение на възникнало в тежест на последното договорно задължение за застраховане на имущество. Конкретният източник на това задължение е била клаузата на чл. 13, точки 7 и 8 от сключен между страните по спора и тогавашната [фирма]-София тристранен договор за кредит 01/RL/06 за придобиване на автомобил от 27.І.2006 г. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во – във вр. чл. 430 ТЗ този договор е абсолютна търговска сделка, като за тази й квалификация е ирелевантно, че страни по нея са били три търговски дружества. Ето защо не се касае до преквалифициране на иска, а за преценка на състава на ВКС дали делото, по което е било постановено въззивното решение по установителния иск на настоящия частен жалбоподател, е имало характера на търговско.
Съгласно чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК по исковете, чиито предмет е било право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, „неизпълнението” или прекратяването й и респ. последиците от това, се образува търговско дело, което при размер на иска над 25 000 лв. задължително се разглежда от окръжен съд като първа инстанция по реда на особено исково пр-во за разглеждане на търговски спорове. /арг. чл. 104, т. 4 ГПК/. В настоящия случай образуваното по иска на [фирма] – София дело е било подсъдно на районен съд като първа инстанция, тъй като заведената по реда на чл. 422 ГПК искова претенция е било досежно съществуването на вземане в размер на 5 619.24 лв. /пет хиляди шестотин и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, като е без правно значение обстоятелството, че по своята сигнатура това дело е било образувано като „гражданско”.
2. По оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение:
С оглед изложеното по-горе в т. 1, оплакванията на [фирма]-София за необоснованост и нарушаване на материалния закон са правно несъстоятелни, а и с атакуваното прекратително определение предходният тричленен състав се е произнесъл всъщност по един изцяло процесуалноправен въпрос: за допустимостта на касационната жалба на това д-во, подадена срещу въззивно решение, постановено по установителен иск с цена под 10 000 лв. Поначало такава преценка е бил длъжен да направи администриращият въпросната касационна жалба Пловдивски ОС – съгласно правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като в този случай неговото разпореждане за връщането й би подлежало на обжалване пред ВКС. Погрешното посочване във финалната част от диспозитива на въззивното решение № 802/31.V.2011 г., постановено по гр.д. № 186/2011 г., че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава такова право за страните по разрешения с този съдебен акт облигационен спор. Налице е влязло в сила решение в хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК и като е констатирал, че подадената от [фирма] – София касационна жалба срещу него не се ползва с присъщите й иначе суспензивен и деволутивен ефект, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставянето й без разглеждане: като процесуално недопустима.
С оглед всичко изложено това определение на ВКС по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 19.Х.2011 г., постановено по т. д. № 921/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 878 по описа за 2011 г.