О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.89
гр.София,01.03. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 5/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Х. и Х. Н. Х. от гр. В. срещу определение № 3* от 28.09.2009 год. по ч.гр.дело № 1804/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 1* от 10.07.2009 год. по гр.дело № 10754/2007 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав за връщане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 1* от 29.04.2009 год. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на определението с искане за отмяна и връщане на делото на районния съд за изпращане на препис от подадената от жалбоподателите молба за отказ от иска на насрещната страна за становище.
Като основание за допускане касационно обжалване на определението се сочи наличието на противоречиви решения на Върховния съд по въпроса за допустимостта на отказ от иска за делба. Твърди се, че според тълкувателно решение № 99 от 09.07.1980 год. на ОСГК отказ от иск за делба е възможен, докато решение № 20 от 21.01.1991 год. по гр.дело № 1305/1990 год. І г.о., решение № 284 от 07.05.1988 год. по гр.дело № 140/1988 год. І г.о. и решение № 2* от 23.08.1982 год. по гр.дело № 1854/1982 год. І г.о. били в обратния смисъл.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С решение № 1* от 29.04.2009 год. по гр.дело № 10754/2007 год. Варненският районен съд, 12-ти състав е ликвидирал окончателно съсобствеността между жалбоподателите – от една страна, и „Г”О. , гр. В. друга, като постановил на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, а получената след продажбата сума да бъде разпределена съобразно квотите на съделителите. С. И. Х. и Х. Н. Х. били осъдени да заплатят в полза на държавата такса в размер на 1 675,05 лева.
Подадена е била въззивна жалба вх. № 1* от 01.06.2009 год., която с разпореждане № 1* от 02.06.2009 год. районният съд оставил без движение, като указал на жалбоподателите в 7-дневен срок да представят доказателства за платена държавна такса в размер на 837,53 лева. Съобщението до страните-жалбоподатели било връчено на 16.06.2009 год. чрез процесуалния им представител, който поискал разпореждането за оставяне на жалбата без движение да се съобщи лично на доверителите му. На 30.06.2009 год. на всеки един от жалбоподателите било връчено съобщение за разпореждането от 02.06.2009 год./л.л. 68 и 69 от делото/.
С молба от 03.07.2009 год. жалбоподателите заявили, че не желаят имота да бъде изнесен на публична продан и предпочитат засега същият да о стане неподелен, като влязлото в сила решение от първата фаза на делбата стабилизирало правата им, а на основание чл.119, ал.2 ГПК/отм./ се отказват от иска с искане за прекратяване на производството и за обезсилване на първоинстанционното решение от втората фаза на делбата.
С разпореждане от 06.07.2009 год. молбата била оставена без уважение, като е прието, че отказ от иска за делба е недопустим, а обезсилване на решението е възможно само в хипотезата на чл.192, ал.5 ГПК/отм./, която в случая не е налице.
С разпореждане от 10.07.2008 год., след като приел, че най-късно до 07.07.2009 год. жалбоподателите не са изпълнили указанията за внасяне на държавна такса, първоинстанционният съд постановил въззивната жалба да им бъде върната на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Въззивният съд потвърдил обжалваното разпореждане, като приел, че при обжалване на решението, независимо от способа за извършване на делбата, обжалваемият интерес се определя от стойността на дела в съсобствения имот и на основание чл.18 от Т. за държавните такси дължимата такса е в половин размер от тази за първоинстанционното производство. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателите във връзка с подадената от тях молба за отказ от иска за делба, като се е позовал на решения №№ 311/1993 год., 433/1983 год. І г.о. и на тълкувателно решение № 99/1979 год. на ОСГК на Върховния съд. Посочил е, че съдът не е задължен да изпрати за становище молбата за отказ от едната страна на другата, тъй като ако са желаели прекратяване на спора, страните са могли да постигнат това извънсъдебно или да поискат спиране на делото по взаимно съгласие и в шестмесечния срок да не поискат възобновяване на производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Липсва противоречие между тълкувателно решение № 99 от 09.07.1980 год. на ОСГК на ВС – от една страна, и решение № 20 от 21.01.1991 год. по гр.дело № 1305/1990 год., решение № 284 от 07.05.1988 год. по гр.дело № 140/1988 год. и решение № 2* от 23.08.1982 год. по гр.дело № 1854/1982 год. І г.о. на Върховния съд – от друга. Диспозитивната част на тълкувателното решение съдържа положителен отговор на въпроса, и то така, както е формулиран с предложението на председателя на Върховния съд и дословно има следното съдържание: „Когато ищецът по иска за делба се откаже от иска и производството се прекрати на основание чл.119, ал.2 ГПК, той може да предяви наново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик-да участвува в производството”. От съобразителната част на тълкувателното решение е видно, че ако последиците на чл.119, ал.2 ГПК/отм./ се пренесат и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Посочено е, че подобно разрешение влиза в противоречие с чл.34, ал.1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Според тълкувателното решение, отказът от иск за делба представлява изявление, съдържащо такава противна уговорка по смисъла на закона, поради което такъв отказ не може да има действие. Доколкото е възможно да се заяви отказ от предявен в отделно производство установителен иск за дял в съсобственост, то и ищецът по иск за делба би могъл да се откаже от правото си на дял в съсобствеността /например, ако ответникът е представил завещание, с което е назначен от наследодателя за негов единствен наследник или договор, че ищецът е продал изцяло наследството си/. Отказът от материалното право в такива случаи би бил допустим и след като делото е прекратено, ищецът не може повторно да предяви иск за делба на същата съсобственост, а не може и да участва като съделител по предявен от друг съсобственик иск за делба на същото имущество. Когато обаче отказът се отнася до потестативното право да се иска прекратяване на съсобствеността, този отказ е недопустим с оглед правилото на чл.34, ал.1 ЗС.
Отделно от това, съгласно решение № 433 от 11.11.1983 год. по гр.дело № 3811/1982 год. І г.о., което е израз на трайната практика на Върховния съд/а и на ВКС/, след образуване на производството за съдебна делба съделителят не може да се откаже от предявения иск, което заключение е още повече приложимо, когато такъв отказ се прави, след като делба вече е допусната и се е пристъпило към втората фаза по окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Накрая, с молбата от 03.07.2009 год. не се прави изявление за отказ от правото на дял в съсобствеността, а изрично се подчертава, че молителите се позовават на влязлото в сила решение по допускане на делбата, което „стабилизира” признатите им права.
В обобщение, липсва основание за до пускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 28.09.2009 год. по ч.гр.дело № 1804/2009 год. на Варненския окръжен съд по частна жалба вх. № 3* от 19.10.2009 год., подадена от С. И. Х. и Х. Н. Х. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: