3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2886 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х. К. срещу определение № 133 от 13.04.2015г., постановено по ч. т. д. № 97/2015г. от Апелативен съд – Бургас, с което: /1/ е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 180 по гр.д. № 2121/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането й за отвод на вещото лице С. А.; /2/ е оставена без уважение частната й жалба против определение № 180 по гр.д. № 2121/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е оставено без разглеждане искането й за конституиране на трето лице – помагач на страната на ответника; /3/ е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 180 по гр.д. № 2121/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отказано уважаване на молбата й за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, по съображения подробно изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба, [фирма], излага доводи за неоснователност на същата, съответно за липсата на основания за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че жалбата срещу определението в частта, с която е оставено без уважение искането за отвод на вещо лице е недопустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Актът на въззивния съд в тази част, преграждащ разглеждането на частната въззивна жалба, подлежи на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.3 ГПК на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК.
В тази част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като определението, с което се оставя без уважение искане за отвод на вещо лице, няма преграждащ характер, съответно не е предвидена в закона изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за осъществяване на инстанционен контрол на определението В изложението към жалба се поставят въпросите: Налице ли е основание за отвод на вещото лице и кога е крайният момент, в който може да се направи възражение по реда на чл.22 ГПК?. Същите по съществото си представляват оплаквания за неправилност на първоинстанционното определение, в частта, с която не се уважава искането за отвод на вещото лице, но не съставляват оплаквания срещу атакуваното определение на апелативния съд, с което е прието, че първоинстанционното определение в тази си част не подлежи на инстанционен контрол по реда на частните жалби.
В останалата част атакуваното определение се обжалва по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.280 ГПК.
Жалбата против определението, с което е оставено без разглеждане искането за конституиране на трето лице – помагач на страната на ответника е счетена за неонователна, по съображения, че искането е направено от касаторката – ответник по иска извън срока, установен в чл.219 ГПК – не с отговора на исковата молба, а в първото по делото съдебно заседание.
Потвърждаването на определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на разноските е мотивирано с липса на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК. Посочено е, че молителката не сочи здравословни проблеми, които да възпрепятстват упражняването на труд и получаването от него на доходи, за което същата е в подходяща за това възраст. Изложени са и съображения, че в влязло в сила определение на Окръжен съд – Бургас на основание чл.402 ГПК, въз основа на искане на КОНПИ е отменена възбраната върху ? ид.ч от дворно място с площ 450 кв.м., собственост на молителката, както и запора върху 4 броя леки автомобили и на 250 дружествени дяла от капитала на [фирма]. Въз основа на горното е прието, че твърденията на молителката за липса на средства и имущество за заплащане на разноските по делото са неоснователни.
В изложението към жалбата се поставят следните правни въпроси: /1/ Кой е моментът, в който третото лице помагач може да встъпи в процеса и кога е налице правен интерес от това по чл.174 ГПК?; /2/ Налице ли са основания за освобождаване от държавна такса на ответницата по иска /М. К./, при ангажирани от нея обилно количество писмени документи и декларация за имотно състояние?; /3/ Налице ли е невъзможност за заплащане на разноските по делото, поради издадена обезпечителна заповед в полза на К. и запорирано и възбранено движимо и недвижимо на М. К. и Р. К.?; /4/ Налице ли са основания по чл.83, ал.2 ГПК?. Поддържа се наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са осъществени основанията за допускане на касационния контрол на определението в частите, с които се оставя без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за без разглеждане като просрочена на молбата за привличане на трето лице помагач и се оставя без уважение молбата за освобождаване на страната от заплащане на разноските по делото.
Въпросът за срока за встъпване на трето лице помагач в процеса и наличието на правен интерес от това не са обусловили изхода на спора, тъй като молбата е за привличане, а не за встъпване на подпомагаща страна в процеса, като въззивният съд не се е позовал на липса на правен интерес, а на просрочие на молбата за привличане на третото лица – помагач. Вторият и четвъртият въпрос касаят правилността на акта, като отговорът на същите е предпоставен от конкретната фактическа обстановка, поради което и по отношение на тях липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос също не е от значение за спора, тъй като въззивният съд не само е приел, че обезпечителните мерки са отменени, но и че лицето може да получава доходи от трудова дейност. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се разглеждат релевираните от касатора допълнителни основания за допускането на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 от 13.04.2015г., постановено по ч. т. д. № 97/2015г. от Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 180 по гр.д. № 2121/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането й за отвод на вещото лице С. А..
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 133 от 13.04.2015г., постановено по ч. т. д. № 97/2015г. от Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на М. К. против определение № 180 по гр.д. № 2121/ 2013г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е оставено без разглеждане искането й за конституиране на трето лице – помагач на страната на ответника и в частта, с която е отказано уважаване на молбата й за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.