О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 13.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1169 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Л-С-Комерс“ ООД, чрез адв.Ил.Ч. срещу решение №19 от 14.01.2019г. по т.д.№603/2018г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №461 от 03.08.2018г., постановено по т.д. №244/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Л-С-Комерс“ ООД против „Орак-Инженеринг“ ЕООД искове за осъждане на ответното дружество да заплати /да върне/ на ищеца следните суми: сумата 19 319.70 лева, представляваща заплатена от ищеца първа вноска по сключения между страните договор за лицензиране на информационна система от 02.06.2016г.; сумата 7 273.40 лева, представляваща заплатена от ищеца парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015г., както и сумата 2 946.99 лева, представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо, които суми ищецът претендира ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни основания: извъндоговорно – като получени на отпаднало основание и договорно – въз основа на чл.3, ал.1 от анекс №1 от 13.10.2016г. към договора за лицензиране на информационна система №1623 от 02.06.2016г., както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и иска за заплащане на сумата 6 648.45 лева, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.5.4. от сключения между страните договор за внедряване и абонаментно обслужване на програмен продукт от 02.06.2016г. и в частта, с която е осъдено „Л-С-Комерс“ ООД да заплати на „Орак-Инженеринг“ ЕООД сумата 15 956.04 лева /с ДДС/, съставляваща втора вноска съгласно чл.10 от сключения между страните договор за лицензиране на информационна система и издадената въз основа на него проформа фактура №27194/31.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2017г. до окончателното изплащане, както и 3 297.50 лева – съдебни разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени изцяло. Касаторът поддържа, че въззивният съд без да прецени всички доказателства и при превратно тълкуване на част от тях стига до неправилните изводи, че възложителят не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя за изпълнение на договора, че неизпълнението на ответника- изпълнител е несъществено за интересите на възложителя. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, вкл. заключението на вещото лице, да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да прецени изложените от страните доводи, като посочи кои от тях намира за неоснователни. Поставя и въпрос „представлява ли годно доказателство за точно изпълнение заключение на СТЕ, което установява, че предмета на договор за изработка /представляващ обект на изследване/ е завършен след договорения срок за изработка и след развалянето на договора“. Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК, както и в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът „Орак-Инженеринг“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени обективно съединените при условията на евентуалност искове на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да плати на ищеца исковите суми, като платени на отпаднало основание /развалени договор за лицензиране на информационна система и договор за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт/, евентуално на основание чл.3, ал.1 от анекс №1 от 05.10.2016г., както и иск на основание чл.92 ЗЗД за плащане на неустойка за забава и е уважен насрещният осъдителен иск за осъждане на ищеца за реално изпълнение на договора чрез плащане на втора вноска на основание договора за лицензиране на информационна система, въззивният съд приема, че процесните договори, сключени между страните, не са развалени от ищеца, тъй като забавата за изпълнение се дължи на забава на кредитора, а неизпълнението е несъществено с оглед интересите на кредитора по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД. Съдът, след анализ на доказателствата, вкл. възлагателното писмо и двата договора, сключени между страните, разменената кореспонденция и анекса от 13.10.2016г. към договора за лицензиране на информационна система, констатира, че е налице повтаряща се забава при изпълнение на задълженията от страна на възложителя, тъй като без неговото съдействие изпълнителят не би могъл да престира, като с анекса от 13.10.2016г., отчитащ реалните причини за забавянето на старта на системата, срокът за изпълнение е удължен /до 07.11.2016г. – за основната функционалност на продукта по приложение №1 към същия и до 15.12.2016г. – за доработки и допълнителна функционалност по приложение №2/. Като обсъжда доказателствата за проведена на 07.11.2016г. среща между страните, на която са констатирани проблеми и забележки по проекта, но е договорено продължаване на работата по внедряване на системата и предоставяне на допълнителни функционалности като компенсация, както и обстоятелството, че неколкократно /на 15.12.2016г., с писмо от 19.12.2016г., електронна кореспонденция и на проведени през м.януари и м.февруари 2017г. срещи/ изпълнителят отчита изпълнение по отделните задачи, поставени от възложителя при срещата на 07.11.2016г., но уведомява възложителя, че много от исканията са извън проектната документация- обстоятелство, което води до натрупване на задачи, забавяне на обучението и реалния старт на системата, като след ревизии на функционалности с писмо от 14.02.2017г. изразява становище, че няма операция, която да не работи и да препятства реалния старт на системата, а констатираните проблеми, описани в писмото на възложителя от 10.02.2017г. са отстранени, съдът стига до извод, че забавеното изпълнение не е по изключителна вина на ответника, тъй като е налице забава на кредитора и допълнително възлагане на работа извън проектната документация и анекса.
Решаващият съдебен състав приема, че основният спорен въпрос е дали е налице изработена софтуерна система, отговаряща на проектната документация, договорите и анекса, а в случай че има неизпълнение – може ли системата да работи по предназначение и коректно без неизпълнената част. Анализирайки доказателствата и заключението на съдебно-техническа експертиза намира, че към датата на волеизявлението от страна на ищцовото дружество за разваляне на договорите, законовите предпоставки за това не са били налице, тъй като е доказано създаването на функциониращ без забележки и по предназначение програмен продукт, вкл. са налице и доработки, извършени от ответника, независимо че не са част от уговореното в проектната документация и анекса. Излага аргументи, че дори да се отчете неизпълнението, описано в заключението на експертизата, то се явява несъществено с оглед интересите на кредитора и с оглед разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, поради което развалянето е недопустимо, а с оглед изпълнението ищцовото дружество като възложител и лицензополучател дължи и плащане на договореното възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички направени от страните доводи след анализ на доказателствата, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни, е значим за изхода на спора, тъй като обуславя изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникването и изпълнението на задълженията на ответното дружество по възлагателното писмо, двата процесни договора и анекса. Съдът е обсъдил възраженията на въззивника за забавено и некачествено изпълнение на задълженията на ответното дружество и наличието на законовите предпоставки за разваляне на договорите по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, анализирал е доказателствата както поотделно, така в тяхната взаимовръзка, вкл. е изложил доводи за значението на подписания на 13.10.2016г. анекс и разменената между страните кореспонденция, като е приел, че е налице забава на кредитора, продължаване на срока за изпълнение на договорите по взаимно съгласие на страните, възлагане на допълнителна работа на изпълнителя /извън договорената като компенсация/, а с оглед подробно обсъденото заключение на съдебно-техническата експертиза е отхвърлил като недоказани твърденията за неизпълнение на проекта /липса на функционалности/ и наличието на основание за разваляне на договорите. Заключението на експертизата не е оспорено от страните, във въззивната жалба не са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с назначаването и приемането на експертизата, а въззивният съд е изложил аргументи, че кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно, обсъдил е констатациите на вещото лице и ги е приел за обосновани.
По отношение на третия поставен от касатора въпрос не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същият е свързан с анализ на конкретно доказателство по делото и преценка дали са установени конкретни факти и обстоятелства. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство, които съдът определя в размер на 3 010.00 лева адв.възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19 от 14.01.2019г. по т.д.№603/2018г. на Апелативен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Л-С-Комерс“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Орак-Инженеринг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3 010.00 лева адв.възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.