4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 14 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова гр.д. № 80 по описа за 2018г.А на ВКС, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по повдигнат от Районен съд- Велики Преслав спор с Административен съд – Шумен за определяне на компетентния съд да разгледа подадената от С. Й. Й. жалба срещу решение № 4 по протокол № 7 от 26.06.2017 г. на Общинския съвет при община Върбица, с което е отхвърлено като неоснователно предложението на Общинска служба „Земеделие“ за обезщетяването на наследниците на С. С. С. със земи от фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
С определение № 321 от 25.04.2018 г. по адм.д.№ 123/ 2018 г. Административният съд – Шумен е прекратил образуваното пред него дело по тази жалба и го е изпратил по компетентност на Районния съд Велики Преслав. Мотивите на административния съд са, че решението на Общинския съвет по чл. 45ж ал.2 ППЗСПЗЗ, с което е отказано обезщетяване по реда на § 27 ал.2 т.1,2 и 3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ представлява властническо волеизявление на административен орган , което притежава белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК. С него се прекратява възможността за по-нататъшно развитие на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ като част от производството за възстановяване на земеделските земи , поради което е приложим § 19 ПЗР ЗИДАПК /ДВ бр.39/2011г. / и жалбата следва да се разгледа от Районния съд Велики Преслав.
С определение № 475 от 10.10.2018г. по гр.д.№ 423/2018г. Районният съд Велики Преслав също е прекратил образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че решенията на Общинските съвети по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с пар.27, ал.1 и ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2010 г., доп.бр.61 от 2016 г./ са част от производството по чл. 45ж ППЗСПЗЗ и не са административни актове по ЗСПЗЗ , което изключва приложимостта на §19, ал.1 от ЗИД на АПК /ДВ, бр.39 от 2011 г./ и комтетентен да разгледа жалбата е Шуменският административен съд.
По повдигнатия спор за подсъдност, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав по чл. 135 ал.4 АПК приема следното: Обжалваното решение на Общинския съвет при община Върбица № 4 по протокол № 7 от 26.06.2017 г. е издадено на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с пар.27, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2010 г., доп.бр.61 от 2016 г./. Цитираната норма от ЗСПЗЗ предвижда, че Общинският съвет със свое решение предоставя земи от общинския поземлен фонд по искане на Общинската служба по земеделие, когато тази служба е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници и когато се налага изпълнението на съдебни решения за признато право на собственост или обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Решението на Общинския съвет е елемент и съставна част от административната процедура, уредена в чл.45ж ППЗСПЗЗ. След постановяване на това решение Общинската служба по земеделие постановява решение по чл.45ж, ал.3 ППЗЗПЗЗ за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. Именно това последно решение на Общинската служба по земеделие завършва процедурата по чл.45ж ППЗСПЗЗ и има конститутивен характер за правото на собственост върху земеделските земи, поради което е индивидуален административен акт, който попада в приложното поле на параграф 19, ал.1 от ЗИД на АПК/ ДВ бр.39 от 2011 г., изм. бр.58 от 2017 г./, регламентиращ компетентността на районния съд.
Предхождащото го решение на Общинския съвет по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ се приема в изпълнение на правомощията му, предоставени с нормата на чл. 21, ал 1, т. 8 ЗМСМА. Поради това и тъй като гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на актове на органите на местно самоуправление, независимо, че се отнасят за земеделска земя, съгласно чл.45, ал.3 ЗМСМА оспорването на този акт е по реда на АПК и пред съответния административен съд. В този смисъл са и мотивите на т.10 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълк.д.№ 20 от 2007 г. на ВАС, в какъвто смисъл е практиката формирана по реда на чл.135, ал.4 АПК от смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, например: определение № 44 от 13.04.2018 г. по гр.д.№ 43 от 2018 г., определение № 13 от 20.02.2018 г. по гр.д.№ 7 от 2018 г. , определение № 3 от 12.01.2018 г. по гр.д.№ 57А от 2017 г., определение № 29 от 20.06.2017 г. по гр.д.№ 25 от 2017 г., определение № 31 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 23 от 2016 г., определение № 5 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 3 от 2014 г., определение № 10 от 29.01.2013 г. по д.№ 38А от 2012 г., определение № 42 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 37 от 2012 г. и много други.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от С. Й. Й. като наследник на С. С. С. жалба вх.№ ДА01-833 от 11.04.2018г. срещу решение № 4 по протокол № 7 от 26.06.2017 г. на Общински съвет при община Върбица е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ШУМЕН.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд- ШУМЕН.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд- Велики Преслав за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.