4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 237 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. Ф. К. П.” АД, гр.Б. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1476 от 25.11.2009 год., по т.д.№ 1498/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е уважен предявения от Б. Р. Т. от[населено място] срещу касатора, като ответник, установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, във вр. с чл.29, ал.1 ЗТР и е признато за установено по отношение на последния, че извършените на 07.10.2008 год. и на 22.10.2008 год. вписвания в Търговския регистър по партидата на търговеца –ЮЛ на новонастъпили за същия обстоятелства – нов персонален състав на УС, състоящ се от лицата : В. М.,Р. Кацимерски и С. Д. и на НС от П. Б., Г. Т. и Е. П., са недопустими.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че разрешените от въззивния съд въпроси на процесуалното право, свеждащи се всичките до оправомощеното по см. на чл.600, ал.1, т.1 ГПК в различните изброени от последния хипотези – на влязло в сила съдебно решение по чл.25, ал.5 ЗТР, с което е отменен отказ на А. по вписванията и е разпоредено вписване на промени, произтичащи от уважен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна решение на ОС на акционерите относно избор на нов състав на НС; на влязло в сила решение по чл.71 ТЗ, с което е отменено решението на Надзорния съвет на АД за избор на нов персонален състав на УС, както и до наличието на законово задължение за регистиръния съд в последната разгледана хипотеза да впише съществуващия персонален състав на УС на АД до отмяната, когато последният, чието заличаване се следва е вече променен, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по сравнително новата законова регламентация, обективирана в ЗТР липсва съдебна практика.
Основание за достъп до касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК страната поддържа и по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на решаващия съд, при отсъствие на възникнал спор между страните в исков процес по фактите на внесената искова претенция, да определи различни от посочените от ищеца основание и правна квалификация на предявения иск.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна в процеса срещу съдебен акт на въззивния съд, който не попада в изключенията по чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения установителен иск, черпещ своето правно основание в нормата на чл.29, ал.1 ЗТР, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК Софийски апелативен съд е приел, че инициираните по подадено от В. М. заявление вписвания по партидата на „П. Ф. К. П.” АД, гр. Б. в търговския регистър на новонастъпили за ЮЛ обстоятелства, свързани с промяна в регистрираните персонални състави на УС и на НС са недопустими, тъй като заявителят им към релевантния за спора момент – 07.10.2008 год. и респ. 22.10.2008 год. не е било от кръга на посочените в чл.600 ГПК лица.
Изложени са съображения, че доколкото при проследяване на отделните извършени вписвания на обстоятелствата, произтичащи от избор на нов членски състав на УС са били съобразени с постановената с влязлото в сила решение № 168 /22.01.2008 год., по гр.д.№ 139/2007 год. на Б. окръжен съд отмяна на решението на НС на АД от 18.06.2007 год., то ищецът се е явявал изпълнителен член и до формалното му заличаване от търговския регистър, вкл. към датата на подаване на процесното заявление от М. – оправомощеното по см. на чл.600 ГПК лице за АД, поради което този съдебен акт сам по себе си не е могъл да породи целените правни последици по отношение на вече извършената регистрация.
Аргумент в подкрепа на изградения правен извод, според въззивния съд е обстоятелството, че постановеното по реда на чл.74 ТЗ от Б. окръжен съд решение № 1/04.06.2008 год. е влязло в сила едва на 20.10.2008 год. и поради което с присъщото му правно действие занапред, то е било неотносимо към предхождащия го избора на УС, овластил именно ищеца да представлява дружеството, а това означава и съответно към допустимостта на заявеното от М. вписване.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на обжалваното решение се налага извод,че поставените от касатора въпроси на процесуалното право, свързани с оправомощеното по см. на чл.600 ГПК лице, в различите изброени от касатора хипотези на извършено по реда на ЗТР вписване и последиците, произтичащи от регистрация по заявление на неоправомощено лице, като обусловили изхода на делото по предявения установителен иск, основан на чл.29, ал.1 ЗТР, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК са значими за конкретния правен спор, съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. от ОСГТК на ВКС, с което главната, водеща предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол е осъществена.
Неоснователно, обаче, е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че по отношение на визирания селективен критерий отсъства необходимата аргументация, която съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия текст и липсата, или не на съдебна практика по приложението на конкретна правна норма, то при даденото от ВКС с ТР на ОСГК № 1/ 2002 год. нормативно тълкуване на понятието „недопустимост на вписването”, което с оглед идентичността на въведените с чл. 494, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./ изисквания с тези по чл.600, т.1 ГПК е приложимо и при действието на ЗТР, както и съществуваща трайно установена правилна съдебна практика във вр. с чл.604 ГПК – разпоредба, съответстваща на чл.498 ГПК/ отм./, която не се налага да бъде променена, изключват основателността на твърдението, че се касае до въпроси на процесуалното право, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Или, доколкото точно прилагане на закона и развитие на правото всякога е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, то твърдяната допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване, в случая не е доказана – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1476 от 25.11.2009 год., по т.д.№ 1498/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.