О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 19.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.27 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №222 от 31.10.2012г. по гр.д.№308/12г. на Видинския окръжен съд е отменено решение №174 от 02.05.12г. по гр.д.№386/11г. на Видинския районен съд и са уважени предявените искове, като [фирма] [населено място] е осъдено на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца И. Д. И. върху самостоятелен обект с идентификатор 10971.502.167.1.16 по КК на [населено място], с предназначение за склад, както и да заплати на ищеца сумата от 4285лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на спорния имот за периода 25.02.09г. – 25.02.11г., заедно със законната лихва от завеждането на исковата молба.
По делото е установено следното:
С нотариален акт от 24.02.09г. ищецът И. Д. И. е закупил от [фирма] – в ликвидация процесния имот, представляващ склад с площ от 10,42 кв.м., находящ се в сграда с множество магазини. Реално обаче този склад не съществува, а е част от по-голям склад, прилежащ към магазина на Л. Л. Р., управител на ответното дружество. Л. Р. е закупил на 12.02.2009г. своя магазин и склад с обща площ на обекта от 62,14кв.м. от множество физически лица, наследници на Л. Н. М., на които собствеността е възстановена по ЗВСОНИ. С влязло в сила решение №160 от 12.04.1996г. по гр.д.№100/96г. на Видинския окръжен съд наследниците на Л. Н. М. са осъдили [фирма] да им предаде на основание чл.108 ЗС владението върху „масивен магазин със застроено място от 44,64 кв.м. и дворно място от 17,5 кв.м.”, т.е. общо 62,14 кв.м., колкото е площта на продадения от тях впоследствие магазин и склад. Установява се от данните по делото, че реално съществуващият склад, който владее Л. Р., е с площ по-голяма от отразената по документи и включва в себе си склада, описан в нотариалния акт на ищеца.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен, тъй като ответното дружество не е собственик на склада, за който се легитимира ищецът. Присъдил е и обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение и в двете му части е подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя си Л. Р.. Той счита, че предявеният иск е по чл.53, ал.2 ЗКИР и неправилно е квалифициран и разгледан от съда като иск по чл.108 ЗС. Това е довело до недопустимо решение. Счита, че иск по чл.108 ЗС не може да бъде уважен по отношение на несъществуващ обект, който не е нанесен и в кадастралната карта по предвидения в закона ред. Не били обсъдени доказателствата по делото, че през 1996г. праводателите на жалбоподателя били въведени във владение на съществуващото и в момента складово помещение, което не е променяно и се владее понастоящем в същия обем.
В изложенията към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Възможно ли е да се придобие собственост върху недвижим имот, съществуващ само по архитектурен проект, ако строителството не е изпълнено.
2. Възможно ли е осъждане за предаване владението върху реална част от имот, индивидуализирана само по площ и посока.
3. Следва ли съдът да се съобрази с експертиза, отговорила на задачи, които не е допуснал.
4. Следва ли решението да се основава единствено на експертизата по делото, или съдът е длъжен да съобрази и прецени и самата експертиза наред с другите доказателства.
5. Следва ли въззивната инстанция служебно да провери дали първоинстанционното решение е допустимо и в това отношение – допустим ли е иск по чл.108 ЗС за част от имот, без да е проведено административно производство за допълване или поправяне на кадастралната карта и без да е предявен и уважен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР в отделно производство.
Ответникът в производството И. Д. И. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Поставените въпроси не са обусловили изхода на спора по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Последният въпрос, свързан с допустимостта на обжалваното решение, се свежда до това какво е съотношението между исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС. Този въпрос не е значим за настоящото дело, тъй като в случая няма непълнота или грешка в кадастралната карта, която да се отстранява по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР. Процесният склад е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 10971.502.167.1.16 по КК на [населено място], видно от приложената по делото скица, затова не е било и необходимо предварително да се провежда иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Спорът за собственост на процесния имот, който съществува като самостоятелен обект в кадастралната карта, се разрешава в производството по чл.108 ЗС и този иск е допустим. Представената от жалбоподателя практика на ВКС по чл.290 ГПК, свързана със съотношението между исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, е неотносима към спора по настоящото дело, който не засяга този въпрос.
Останалите четири въпроса са свързани с правилността на обжалваното решение. Те възникват поради това, че разделната собственост върху имотите на ищеца и на ответника възниква в процеса на реституция по ЗВСОНИ и при спецификите, които налага този процес. Разделянето на съществуващото складово помещение на две части, едната с площ от 17,5 кв.м., която е предмет на реституция, а другата с площ от 10,43 кв.м., при която няма възстановяване на собствеността, налага привеждане на фактическото състояние в съответствие с правното. Решаващо при иска по чл.108 ЗС е правното състояние, установено от документите за собственост, както и от изхода на предходния правен спор между праводателите на страните, разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№100/96г. на Видинския окръжен съд. Първият въпрос, поставен в изложението, се свежда до по-общия въпрос дали е възможно да се придобие собственост върху бъдеща вещ. На този въпрос в практиката на ВКС е даден отговор, поради което не се налага той да бъде разискван по повод настоящото дело. Следва да се има предвид и това, че процесният склад не съществува само като архитектурен проект, а и на място, като за пълното му обособяване е необходимо само поставяне на една преградна стена и отваряне на самостоятелен вход – действия, които е следвало да бъдат извършени още след влизане в сила на решението по предходното дело. Вторият въпрос е неточен, тъй като процесният склад е индивидуализиран не само по площ и посока, а и с отделен идентификатор по кадастралната карта, както и с приложената скица, в която той е нанесен като самостоятелен обект, което прави индивидуализацията напълно достатъчна. Въпросите за експертизата не са определящи за изхода на делото, тъй като не истинското състояние на процесния имот е установен и от другите данни по делото, а не само от заключението на вещото лице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222 от 31.10.2012г. по гр.д.№308/12г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: