4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 19.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 424/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „И. България” З. – [населено място] срещу Решение от 20.12.2011 г. по гр.д. № 5941/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от ответника осъдителна част е потвърдено Решение № ІІ-71-131 от 16.02.2011 г. по гр.д. № 12 263/ 2010 г. на СРС, 71 с., с което „И. България” З. – [населено място] е осъдено да плати на Ц. К. К. – от [населено място] 18 151.46 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”автокаско” полица № 20-5-09/21024/09/900/29078 от 25.02.2009 г., на основание чл. 208 ал. 1 КЗ, със законната лихва от 16.03.2010 г., с оплакване за неправилност. В Изложение относно допустимостта на касационната жалба жалбоподателят по разрешените материално – правни въпроси поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, като счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС въпросът: как следва да се определи размера на настъпилите вреди – по пазарни цени или съгласно предвиденото в застрахователния договор – по експертна оценка по каталог ”Евротаксшваке”, и че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото въпросът: трябва ли да има причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задължението на застрахователя по чл. 211 т. 2 КЗ. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, жалбоподателят излага, че съгласно Р.№115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и посочените две определения на ВКС, постановени на основание чл. 288 ГПК, при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговореното между страните, съгласно чл. 203 ал. 1 и 4 КЗ, в противоречие с която практика е решен въпросът от въззивния съд, който не е зачел уговореното с договора. По основанието по чл. 288 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът за необходимостта от причинно – следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задължението на застрахователя, е решен в нарушение на чл. 211 т. 2 КЗ, в която разпоредба законодателят е поставил изискванията за възникване на право на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение, в които не е включена причинно-следствената връзка.
Ответникът по касационната жалба Ц. К. К. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, а ответницата по касационната жалба Мария Иванова В. – от [населено място] – трето лице-помагач на страната на ответника – не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване,нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 208 ал. 1 КЗ за 18 151.46 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”каско” за вреди на л.а. на ищеца ”Тойота Авенсис”, причинени при ПТП на 16.07.2009 г. с лек автомобил ”Ауди” рег. №КН34 578АХ, собственост на Б. Г. В., управляван от Мария Иванова В., съдът въз основа на автотехническата експертиза и като е посочил кои са вредите, съвместими с механизма на ПТП, е приел, че се дължи обезщетение за действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, до уговорената от страните застрахователна сума. Определил е стойност на застрахо – вателното обезщетение 18 151.46лв. – стойността на вложени авто – части, труд и материали, необходими за отстраняване на повредите по л.а. по пазарни цени към датата на ПТП, която сума съответства на обезщетителния характер на застрахователното обезщетение и е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите. Съдът не е определил застрахователното обезщетение съобразно частите по каталог ”Евротаксшваке” и методиката по Наредба №24/2006 г., като е изложил, че по този начин, като не се отчита пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, не се отразява адекватно действителната стойност на причинените вреди по смисъла на чл. 208 ал. 3 КЗ.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за начина на определяне на размера на застрахователното обезщетение – по пазарни цени или съгласно предвиденото в застрахователния договор – както иска застрахователят по експертна оценка по каталог ”Евротаксшваке”. Както излага и жалбоподателят, постановено е на основание чл. 290 ГПК и е задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Решение №115/ 09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че съгласно чл. 208 ал. 3 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Посочено е, че приспадането или не на овехтяването на застрахованата вещ е уредено в чл. 203 КЗ, като законодателят е предоставил възможност на страните по застрахователния договор за определят застрахователната сума по действителната или по възстановителната стойност на имуществото, като са посочени и критериите за формиране на двата вида стойности – ал.2 и ал. 3. Съдът е изложил, че обезценката (овехтяването) не се съобразява при възстановителната стойност на имуществото, но е въведена и презумпцията, че ако липсват други уговорки между страните, застрахователната сума се счита за определена по действителната стойност и е заключил, че за застрахователната сума законодателят предоставя свобода на договаряне на страните и препраща към сключения застрахователен договор.
Не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на посоченото съдебно решение. Ако въззивният съд не е обсъдил довод на застрахователя, че има основание за ограничаване на отговорността му (доводите са били в смисъл, че основанията са за отпадане на отговорността на основание чл. 211 т. 2 КЗ) и поради това неправилно е игнорирал клаузи на Застрахователната полица или на Общите условия, приложими за определяне на размера на застрахователното обезщетение, неправилното тълкуване на доказателства или други допуснати от съда процесуални нарушения – необсъждане на доводи и на релевантни за спора доказателства – съставляват неправилност и необоснованост на решението -касационно основание по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 по въпроса за основателността на довода на застрахователя за приложението на чл. 211 т. 2 КЗ.По това искане жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а изложените в подкрепа на поддържаното основание съображения съставляват оплаквания за неправилно приложение на закона. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение 20.12.2011 г. по гр.д. № 5941/ 2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „И. България” З. – [населено място] да плати на Ц. К. К. – от [населено място] 500 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: