3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1509/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция ”Пътна инфраструктура” – [населено място] срещу Решение №2451 от 30.12.2013 г. по т.д. №2196/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 11.03.2012 г. по т.д.№3344/2011 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Агенция ”Пътна инфраструктура” – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за 24 923 лв. – невъзстановен аванс по Договор за обществена поръчка № РД-32-40/20.12.2010 г., със законната лихва, иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 649.14 лв. – лихва за периода от 25.05.2011 г. до датата на исковата молба и иск по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за 4 984.60 лв. – неустойка по чл. 32 ал. 1 от Договора, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване по въпросите:1.Има ли значение за преценката на съда при установяване на факта, пораждащ правото на ищеца да развали договора, че неизпълнението е отрицателен факт, който не следва да се доказва от ищеца, 2. Какво е твърдението „съществено неизпълнение” на договора, като предпоставка за разваляне – за положителен или за отрицателен факт, 3. Как се доказват отрицателните факти и коя от страните следва да ги докаже, 4. Съставлява ли съществено процесуално нарушение неправилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест или значението на отрицателните факти касае единствено извода на съда, обосноваването на решението, обвързан ли е въззивният съд от фактическата обстановка, отразена в доклада на първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е са отхвърлени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
Жалбоподателят не излага съображения, за да обоснове защо счита, че по изложените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се отбележи, че това основание не е налице. По въпроса за развалянето на договор поради допуснато виновно неизпълнение, е създадена съдебна практика, която е в смисъл, че за да упражни кредиторът правото на извънсъдебно разваляне, трябва да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което отговаря, и че договорът се разваля без кредиторът да отправи искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87 ал. 2 ЗЗД, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД – разваляне на договора поради неизпълнение – ищецът трябва да установи надлежно упражнено право на разваляне – настъпване на предпоставките по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение: виновно неизпълнение на длъжника и последвала от това невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря или отпадане интереса на кредитора (безполезност) от закъснялото изпълнение или, че се касае за фикс сделка – тогава кредиторът може да развали договора и с безусловно изявление за разваляне – без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№203/ 30.01.2012 г. по т.д. №116/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№100/ 03.07.2012 г. по т.д.№ 307/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Въззивният съд е разрешил въпроса за неоснователност на иска за връщане на даденото поради развален от ищеца договор, безусловно, без даване срок за изпълнение, на основание допуснато от ответника неизпълнение, в съответствие с посочената съдебна практика. Въвеждайки твърдения и доводи за неизпълнение от ответника на поетите с договора задължения, ищецът не е доказал твърдяните обстоятелства, пораждащи право на разваляне – въз основа на уговореното в договора и изслушаната съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал, че не е налице ”съществено неизпълнение” по см. на т. 44 от Договора, което да обуслови упражняване на правото на разваляне, че не са налице основанията, уговорени от страните в Договора, на които ищецът основава възникнало право на разваляне, че ищецът не е доказал, че са налице условията на чл. 87 ал. 2 ЗЗД за разваляне без ищецът да даде срок за изпълнение. В зависимост от твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, които той следва да докаже, са и фактите и възраженията, които ответникът следва да докаже – тези, които не дават право на ищеца да развали договора, тъй като ответникът е изпълнил задълженията си по договора, и не са налице предвидените в закона условия за разваляне на договора, без ищецът да даде срок за изпълнение по реда на чл. 87 ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2451 от 30.12.2013 г. по т.д. №2196/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: