О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
гр. София, 19.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3066 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 83 от 23.03.2017г. по гр.д. № 40/2017г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 23.11.2016г. на Тервелски районен съд по гр.д. № 316/2013г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявения от Н. Ж. Х. против Л. С. Л. насрещен иск по чл. 21, ал.1 СК/отм./ за установяване, че придобитите по време на брака недвижими имоти: 1/земеделска земя с площ 51,502 дка в местн. „Дядо Г.”, представляваща ПИ №29015 по земеразделителния план на [населено място], [община]; 2/ дворно място в [населено място], [община], с площ 455 кв.м., съставляващо УПИ І в кв.2 с построената в него административна сграда с площ 153 кв.м.; 3/ дворно място в Орляк с площ 1285 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв.2 с построената в него стопанска сграда с площ 375 кв.м.; 4/ дворно място в [населено място] с площ 2093 кв.м., съставляващо УПИ ІІ в кв. 93 с построения в имота склад с площ 441 кв.м., са придобити с лични средства на Н. Ж. Х., получени от продажбата на недвижим имот нейна лична собственост. С решението е допусната съдебна делба на посочените имоти между страните при равни квоти.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. Ж. Х. чрез пълномощника адв. Р.. Поддържа се, че решението е неправилно като постановено при неточно анализиране на фактите, без отговор на точния предмет на спора и на ангажираните доказателства, съотнесени към правната норма на чл. 21 СК/отм./, сега чл. 23 СК. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са изведени правните въпроси: 1/ длъжен ли е решаващият съд да изследва верността на фактите, на които основава решението си и по-конкретно фактът с какви средства са закупени процесните имоти с оглед на данните, че това не са трудови доходи; 2/ при придобиване на недвижими имоти по време на брака презумира ли се влагането на общи средства или е необходимо съдът да извърши преценка и да определи произхода на вложените средства във всеки конкретен случай; 3/ при придобиване на имоти следва ли винаги да се вземе предвид произходът на вложените парични средства; 4/ необходимо ли е въззивният съд да излага собствени мотиви и допустимо ли е при липса на препращане към мотивите на първоинстанционния съд да се приеме, че той се е възползвал от възможността по чл. 272 ГПК; 5/ възможно ли е придобиването на идеални части от недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, по давност само от единия съпруг; 6/ има ли правно значение за приноса за придобиване на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и тази разлика взема ли се предвид при иск за трансформация или за значително по-голям принос. Спрямо всички въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Л. С. Л. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба, предявен от Л. Л. против бившата му съпруга Н. Х., относно четири недвижими имота, придобити по време на брака. От страна на ответницата по иска е предявен насрещен иск по чл. 21 СК/отм./ за установяване, че имотите са нейна лична собственост като придобити изцяло с нейно лично имущество; поддържа се и възражение, че тя е единствен собственик на имотите на основание давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС.
Бракът между страните е съществувал в периода от 1990 до 2009г. и е прекратен при действието на СК от 1985г. Установено е, че Н. Х. е притежавала отпреди брака апартамент в [населено място], който е продала през 1995г. за сумата 2 350 000 неден. лв. и според нейното твърдение именно с тази сума са заплатени процесните четири имота. Те са придобити по следния начин:
Земеделската земя в [населено място] с площ 51,502 дка е придобита през 1997г. като първоначално е сключен договор за продажба на идеална част – 3/51,502 ид.ч. от нивата за сумата 262 500 неден.лв. и след това е сключен договор за доброволна делба с другия съсобственик като са заплатени 4 243 956 неден. лв.
С три договора за продажба от 12.06.1998г., сключени от Н. Х. с Временния съвет на ТКЗС „Д. Б.”, са придобити първоначално трите сгради в [населено място] – административна сграда, краварник и столова с оборудване, които заплатени чрез талони за дялове участие, изкупени от ищцата от техните притежатели. За трите сгради са заплатени съответно 86 130лв., 61 200лв. и 535 000 лв., всички в неденоминирани лева. През 2002г. Н. Х. и Л. Л. придобиват и терена под сградите чрез договор за замяна с министъра на земеделието и горите, сключен на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ. При замяната те предоставят свой имот № 012019 с площ 15,870 дка, придобит предната година за сумата 1466,86лв. В договора за замяна пазарната цена на този имот е 10 315,50 лв. и тя е по-висока от цената на придобитите поземлени имоти, които са на стойност 8 536 лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за признаване на трансформация по съображения, че не е доказано сумите, с които са придобити недвижимите имоти, да са били лична собственост на ищцата по насрещния иск. Според съда, при продължилия повече от 18 години брачен живот е несъстоятелно да се твърди, че липсва какъвто и да е принос на ответника.
Възражението за придобиване по давност е отхвърлил поради това, че не е установено след развода съпругата да е променила намерението си и да е започнала да свои частта на съсобственика си.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с твърде оскъдни мотиви. Приел е, че жилището, притежавано от ищцата отпреди брака, е продадено за сумата 2 350 000 неден. лева, но тази сума е недостатъчна да покрие само покупката на земеделския имот от 51,502 дка. Поради това и предвид значителния период от време от продажбата на апартамента и отсъствието на убедителни гласни доказателства, презумпцията за съвместен принос не е оборена. По възражението за придобиване по давност съдът се е задоволил само да констатира, че то е неоснователно и недоказано. Съдът изобщо не е обсъждал събраните гласни доказателства досежно средствата, с които са заплатени имотите, нито приетата счетоводна експертиза. А тя, след съотнасяне на получената от ищцата продажна цена и заплатените покупни цени за имотите спрямо курса на щатския долар в съответния момент, дава заключение, че продажната цена от апартамента е достатъчна за закупуване на всички недвижими имоти, а също и че трудовите доходи на съпрузите са недостатъчни за заплащане на имотите. Свидетелите сочат, че ищцата е купила стопанските сгради с талони на правоимащи от ТКЗС, които платила с пари от продажба на свой апартамент.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Обобщени, първите четири правни въпроса са свързани със задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните доказателства и да изложи собствени мотиви по предмета на спора, а конкретно по иск за установяване на трансформация на лично имущество да извърши преценка какви средства са вложени за придобиване на спорните недвижими имоти. Предвид пропускът на съда изобщо да обсъди експертизите и свидетелските показания, то е налице противоречие с практиката по Решение № 347 от 15.10.2012г. по гр.д. № 1071/2011г. на ІV г.о., според което изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства; ако има извънбрачни такива, следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Съдебният акт е в отклонение и от практиката по Решение № от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ІІ т.о., която изтъква, че наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение.
Петият въпрос е свързан с възможността единия съпруг да придобие по давност идеалните части на другия от недвижим имот, представляващ прекратена съпружеска имуществена общност. Както бе посочено, въззивният съд не е изложил никакви мотиви по възражението за придобивна давност, така че този въпрос не е разгледан в решението и не може да обуслови достъп до касационен контрол.
Шестият въпрос е относно правното значение на разликата в получаваните от съпрузите доходи. Въззивният съд няма конкретни съображения в тази насока, а и въпросът е релевантен при спор за по-голям дял поради по-голям принос по чл.29, ал.3 СК, а не при спор за трансформация на лично имущество по чл.21 СК/отм./, сега чл. 23 СК, какъвто е предявения. Ето защо, този въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 23.03.2017г. по гр.д. № 40/2017г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на Н. Ж. Х..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 294 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: