О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 02.03.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 46 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. И. против определение № 820/27.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 940/2010 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик.
Ответниците по частната жалба не взимат становище.
Съдът, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
За да постанови обжалваното определение в производството по чл.248 от ГПК, състава на Окръжен съд – Пазарджик е приел, че молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е недопустима, тъй като молителката не е представила по делото списък на разноските.
Този извод на съда е неправилен.
Искането на молителката Н. Д. И. е за изменение на решението в частта за присъдените в полза на другата страна съдебни разноски, като това нейно искане се основава на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която тогава, когато ответникът, с поведението си не е дал повод за завеждането на иска и е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата на чл.80, изр.второ от ГПК предвижда, че страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, следва да представи списък на същите, като непредставянето на списък на разноските се свързва с неблагоприятната процесуална последица, същата тази страна да не може да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тази неблагоприятна последица е само за страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, но не и за страната, която оспорва дължимостта на присъдени в полза на другата страна разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Ответникът, който оспорва дължимостта на разноските на това основание, има правото и процесуалната възможност по чл.248 от ГПК. В този смисъл, определението на окръжния съд, с което е прието, че молбата е недопустима, е неправилно и следва да се отмени.
По същество, молбата е неоснователна.
Видно от отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска, като е твърдял, че държи имота на правно основание, противопоставимо на собственика. Действително, с отговора не е оспорено правото на собственост на ищците по делото, но е оспорен по своята основателност ревандикационния иск, по-точно една от неговите предпоставки за основателност – държането на имота на правно основание. Видно от постановеното съдебно решение, прието е, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, но е отхвърлен единствено по съображения, че в хода на процеса недвижимия имот е бил предаден на ищците по делото. Липсват предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, въз основа на които да се приеме, че разноските по делото следва да са в тежест на ищеца по делото – ищецът да е признал предявения иск, както и втората предпоставка – ищецът да не е дал повод с поведението си за предявяването на иска, тъй като видно от доказателствата по делото, спор между страните е възникнал именно във връзка с предаването на държането на имота, в каквато насока е и направеното оспорване от ответника и направените в тази насока правни и фактически доводи.
Твърденията на молителя, свързани с обсъждането на доказателствата по делото, представени от него във връзка с наличието на правно основание за държането на имота не следва да се обсъждат в настоящото производство по чл.248 от ГПК, тъй като касаят основателността на предявения иск, по който правен въпрос съдът се е произнесъл по съществото на спора, приемайки, че липсва правно основание. Пререшаването на този въпрос в настоящото производство е недопустимо, доколкото е налице сила на пресъдено нещо по него, с влязлото в сила решение на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 820/27.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 940/2010 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл.248 от ГПК, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. И. от [населено място], [улица] правно основание чл.248 от ГПК, като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.