2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 20.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 405 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ф. Л. Т., с адрес в Кралство Испания, представляван от адв. И. Г., против определение № 26754 от 17 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 10874 по описа на Софийския градски съд за 2017 г., с което се отменя определение от 30 май 2017 г., постановено по гр.д. № 52033 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., за прекратяване на производството по делото по предявения иск за изменение на постановеното решение от окръжния съд в [населено място], Испания, състав № 22, от 25 януари 2016 г. по въззивна жалба № 538/2015 г. за родителски права и режим на лични отношения по отношение на детето М. Д. К. Л. С., и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.
С частната жалба се заявява, че въззивното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че препис от жалбата срещу определението на първоинстанционния районен съд в [населено място] не е бил връчен на частния жалбоподател и по този начин той е бил лишен от възможност да вземе становище по нея и да се защити, с което е нарушен чл. 19 на Регламент № 2201/2003 г. Поддържа се също и че в конкретния случай не се касае за препирня за подсъдност между български съдилища по реда на чл. 121 ГПК, а е налице спор за компетентност във връзка с Регламент № 2201/2003 г. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по обусловилия изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпрос особената връзка на детето с държавата по смисъла на чл. 12, § 3, вр. чл. 15 от Регламент № 2201/2003 г., обусловена от обстоятелството, че тази държава се явява често посещавано, предходно местожителство на детето, където то е родено, представлява обичайното местожителство на единия родител, гражданин на тази дружа държава, носител на родителската отговорност, както и във връзка с обстоятелството, че искът за изменение на родителските права твърде скоро след изтичане на тримесечния срок, предвиден от регламента, без същевременно в исковата молба да са изложени съществено изменени обстоятелства, несъобразени от испанския съд, налагащи незабавно изменение на определените от чуждия съд мерки, който факт насочва към извод за злоупотреба с процесуално право и желание за заобикаляне на закона и дали решение на чужд съд, произнесъл се по съществото на спора по силата на своята компетентност, представлява ли достатъчно основание за обосноваване на продължаващата компетентност на съда в първата държава-членка.
Ответницата П. Г. С., с адрес в [населено място], в качеството си на майка и законен представител на М. Д. К. Л. С., чрез адв. Н. М., в отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С обжалваното определение се приема, че предявеният от П. С. в качеството й на майка на малолетната М. Д. К. Л. С. срещу Ф. Л. Т. иск по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно местоживеенето на малолетното дете, относно установеното упражняване на родителските права, и за изменение на режима на лични отношения между малолетното дете и неговия баща, определени с влязло в сила решение на окръжния съд в [населено място], Испания, състав № 22, от 25 януари 2016 г., е подсъден на българските съдилища съгласно правилото на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., и е отменено първоинстанционното определение, с което се прекратява производството по делото поради международна неподведомственост на спора на българския съд. Съобразено е, че считано от 2013 г. и към момента на сезирането на съда, обичайното местопребиваване на малолетното дете е на територията на Република България. Отречена е компетентността на испанския съд, тъй като според съда не е налице изключението по чл. 10 от Регламента – действително и според мотивите на окръжния съд в М., детето е било отведено неправомерно от майката, но същевременно е констатирано и че бащата не е предприел мерки за закрила по реда на регламента и Х. конвенция, което бездействие следва да се цени като съгласие от негова страна с новото обичайно местопребиваване на детето.
Чатната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК (в редакция от ДВ бр. 86/2017 г.), когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, с определението на въззивния съд е уважена частната жалба срещу първоинстанционното определение на районния съд в [населено място], с което е прекратено производството по делото поради извод за международна неподведомственост на българския съд на предявения с исковата молба спор. Като последица от уважаването на въззивната частна жалба, първоинстанционното определение е отменено, а с това и постановения от него резултат, водещ до преграждането развитието на производството. Ето защо, въззивното определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с него не е оставена без уважение въззивната частна жалба, нито в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с въззивното определение не се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие. С оглед изложеното частният жалбоподател не разполага с процесуално право на частна касационна жалба срещу определението на Софийския градски съд, поради което същата като процесуално недопустима се оставя без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ф. Л. Т., с адрес в Кралство Испания, чрез адв. И. Г., против определение № 26754 от 17 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 10874 по описа на Софийския градски съд за 2017 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: