О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 519 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. П. и С. К. К.-П. срещу определение № 3553 от 29.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№5098 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2019 г. по гр. д. № 14470 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 29 състав, за отхвърляне на молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от задължението да внесат държавна такса по предявения от тях евентуален насрещен иск.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените от тях въпроси, да го отмени и да ги освободи от задължението да внесат държавна такса по евентуалния насрещен иск.
Ответникът по частната жалба „Естием-Билд“ ЕООД счита, че касационното обжалване не следва да се допуска или евентуално жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК, подадена е в срок от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение на въззивен съд, поради което следва да бъдат разгледани посочените от жалбоподателите предпоставки за допускането на определението до касационен контрол.
Въз основа на представените от частните жалбоподатели декларации Софийският градски съд е констатирал, че те са съответно на 67 и 66 години, притежават в режим на съпружеска имуществена общност две жилища в София и в обикновена съсобственост всеки от тях по още едно жилище в [населено място]. Месечните им доходи възлизат общо на 1 504 лв., а месечните разходи за медикаментозно лечение са 107 лв. Този размер на доходите на молителите е достатъчен, за да заплатят държавната такса от 2 584,82 лв. Освен това съдът е заключил, че след като молителите притежават и жилища, различни от жилището, в което живеят, биха могли да реализират от тези жилища допълнителни доходи. Затова съдът е счел, че е неоправдано освобождаването им от заплащане на държавна такса по социални съображения.
Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение за отхвърляне на молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от заплащане на държавна такса. Съгласил се е, че предвид възрастта, трудовата заетост и получаваните доходи молителите притежават достатъчно средства за заплащане на държавната такса. Счел е за недоказани твърденията за наличие на влошено здравословно състояние, което да препятства упражняването на труд.
От мотивите на обжалваното определение е видно, че въззивният съд не е мотивирал отказа си да освободи молителите от внасяне на държавна такса с евентуални предположения за доходи, а с реално получените и декларирани доходи. Затова разрешението на първия въпрос, поставен от касаторите, е без значение за изхода на спора и не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
При преценката дали са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса въззивният съд е съпоставил размера на дължимата държавна такса с размера на доходите, поради което по втория въпрос няма противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС.
Възможността да се получат доходи от други свободни жилища, собственост на молителите, е посочена като аргумент за отказа от освобождаване от държавна такса, което действително противоречи на разрешението, дадено в определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492 по описа за 2013 г. на II ТО на ТК на ВКС. Този аргумент обаче е използван от първоинстанционния съд и не се съдържа в мотивите на въззивния съд. Следователно доводът не е възприет от въззивния съд, поради което не е част от мотивите на обжалваното определение. Ето защо по третия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3553 от 29.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. №5098 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2019 г. по гр. д. № 14470 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 29 състав, за отхвърляне на молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от задължението да внесат държавна такса по предявения от тях евентуален насрещен иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: