О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 21.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 38 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищците Г. М., Ю. П., А. Ч., Д. Б. и Б. Б. срещу Определение № 1674 от 23.07.2013г. на Софийски апелативен съд по ч.т.д.№ 372/2013г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждането от 05.11.2012г. по гр.д.№ 2040/2012г. на СГС, ТО, 2 състав, с което съдът е дал указания за внасяне на държавна такса по предявените искове за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение от право на изобретение, по исковете за заплащане на пропуснати ползи и по исковете за заплащане на неустойки, като е приел че ищците не са освободени от внасяне на държавна такса по тези претенции на поддържаното основание-чл.5,б.”е”ЗДТ.
Твърдението е, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като исковете по отношение на които е приета за неприложима разпоредбата на чл.5,б.”е”ЗДТ са за възнаграждение, произтичащо от право на изобретение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК конкретен и ясен правен въпрос не е поставен, позоваването е на приложени съдебни актове, с които касаторите считат, че е разрешаван въпросът за тълкуването на разпоредбата на чл.5,б.”е”ЗДТ. Поддържа се, че тя следва да намери приложение и при претенция за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на неправомерно използване от ответника на патентни права на ищците и те като патентопритежатели следва да се считат освободени от внасяне на таксата на основание на законовия текст. Изложени са и съображения за липса на съдебна практика по приложението на нормата на чл.5,б.”е”ЗДТ при действието на новия ГПК, в който лицата, чиито права произтичат от изобретение не се посочват изрично като освободени от държавни такси. Позоваването е и на липса на съдебна практика по тълкуването на нормата на чл.83,ал.2 ГПК в случаи, когато съдебната такса е в значителен размер, с оглед семейното, имуществено и здравословно състояние на ищците. Поддържа се, че неправилно съдилищата не уважили искането им за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, което те поддържат и пред настоящата инстанция.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.275 ГПК, но основанията за допускане на касационното обжалване не са налице.
Първоинстанционният съд е приел, че по претенцията на ищците срещу „В и К”, [населено място] за заплащане на възнаграждения, произтичащи от правото им на изобретение „Съоръжение за обеззаразяване на води”, за което е издаден патент № 66099 с патентопритежатели [фирма], Г. и А. Ч. и изобретатели А. Ч., М. Г., Г. М. и Ю. П., те са освободени от заплащането на държавна такса на основание чл.5,б.”е”ЗДТ, но тази законова предпоставка не е налице по отношение на останалите искове –за обезщетение за забава, обезщетение за пропуснати ползи в общ размер 10 000лв. и неустойка /претендирана алтернативно спрямо обезщетението за пропуснати ползи/ в размер на 298 411лв. Въззивният съд е потвърдил този извод по съображение, че нормата на чл.5,б.”е” ЗДТ е императивна, предвижда освобождаване от внасяне на такса само по отношение на исковете за възнаграждение, произтичащо от права на изобретения и не може да бъде тълкувана разширително.
Съставът на ВКС счита, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Поставеният в изложението като правен въпрос не е конкретизиран, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Разбирането на касаторите, че искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е основан на твърдения за нарушаване правото им да получат възнаграждение като изобретатели, не съответства на данните по делото. Той е аргументиран с изложените фактически обстоятелства, че ответникът като патентопритежател със 75% права върху издадения патент № 66099/09.06.2011г. не сключил лицензионни договори, като същевременно чл.7 от сключения между страните договор № 21 от 01.11.2005г. урежда, че предоставянето на лицензии за ползването на изобретението от трети лица, може да стане само със съгласието на всички патентопритежатели. Твърдението на ищците не е за неправомерно ползване на патентните им права от ответника, в резултат на което са пропуснали възможността да получат възнаграждение, а за несъгласие на един от патентопритежателите да сключи лицензионен договор.
Следователно, не е налице разгледаната в приложеното определение по ч.гр.д.№ 3310/2011г. хипотеза на неполучено лицензионно възнаграждение за ползване на патента от трето лице без съгласието на патентопритежателя, поради което не е осъществена и допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Тя не е доказана и с позоваването на определението на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване
По отношение на иска за заплащане на неустойка, освен че липсва изобщо поставен правен въпрос, фактическите твърдения на които е основано заплащането й е чл.31 от договора –неуведомяване за отказ от право на заявяване или право на собственост върху патент- т.е. неустойката не е уговорена при незаплащане на възнаграждение, произтичащо от правата на ищците върху изобретението.
Съдилищата не са отрекли приложимостта на разпоредбата на чл.5, б.”е”ЗДТ при действието на ГПК, приет 2007г., поради което допускането на касационното обжалване по този въпрос е безпредметно. Поради липса на сезиране и на произнасяне от съдилищата с искане по чл.83,ал.2 ГПК, допускането на касационно обжалване по приложението на тази разпоредба е изключено.
Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности и доводите срещу неотправянето на такова запитване от СГС и САС. В случая не е налице хипотезата на чл.628 ГПК, тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се възползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава – членка на Европейския съюз.
Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1674 от 23.07.2013г. на Софийски апелативен съд по ч.т.д.№ 372/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.