О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 89
гр. София 21, 02, 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 658/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Н. П. Ч. чрез пълномощника си адв. В.Г. е обжалвала определението на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение от 27.01.2011г. по гр.д.№ 4135/2009г.
Ответникът Г. Н. А. възразява, че частната жалба е недопустима поради отсъствие на изложение по чл.280 ал.1 ГПК и с оглед цената на искането за разноски. Поддържа се, че по същество частната жалба е неоснователна и се иска присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, тъй като се обжалва определение , постановено за пръв път от въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно изричната норма на чл. 248 ал.3 ГПК и в тази хипотеза не са приложими разпоредбите на чл.280 и чл.274 ал.4 ГПК. Преценката за допустимост на обжалването пред ВКС следва да се извърши въз основа на цената на иска, защото това е критерият за обжалваемост на самото въззивно решение, което е изменено или допълнено в частта за разноските. В случая цената на иска е над 5000лв. при данъчна оценка на имота 64527лв. съгласно удостоверението на лист 11 от първоинстанционното производство и обжалването пред Върховния касационен съд е допустимо.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение е изменено частично решението на първата инстанция и е уважен предявеният от Г. Н. А. срещу Н. П. Ч. иск с правно основание чл.21 ал.2 СК до размер на … ид.ч. от апартамент в [населено място],[жк]бл.33А ет.8 .
При този изход на спора разноските на ищеца се дължат по компенсация. С определението за допълване на решението за разноските, предмет на настоящата частна жалба от 27.01.2011г. е прието, че разноските на ответницата Н. П. Ч. са само 300лв., колкото е заплатената сума по договореното възнаграждение, от които й се дължат съобразно уважената част от иска 243лв. и тя следва да заплати на ищеца 343.96лв. за първоинстанционното и въззивно производство.
Определението на въззивния съд е постановено при спазване на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че съдът не е отчел пълното издължаване на договореното възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 1500 лв. в какъвто смисъл е представената декларация пред втората инстанция. Разноските си присъждат ако са направени към момента на постановяване на крайния съдебен акт и това е удостоверено с представен по делото писмен документ. В случая към момента на обявяване на делото за решаване е удостоверено, че направените разноски са в размер на 300 лв. Декларацията на адв. В.Г., че е получила остатъкът от уговорения адвокатски хонорар е представена с отговора по искането за допълване на решението за разноските, освен това е с дата, следваща въззивното решение и правилно не е взета предвид от въззивния съд. Що се отнася до останалите доводи , че е нелогично адвокат да работи по сложно дело в продължение на три години за 300 лв., те имат изцяло житейски характер и са относими към отношенията по договора за правна защита и съдействие. Присъждането на разноските в процеса обаче изисква не само да е платено възнаграждение, но и плащането да е доказано пред съда. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. При този изход на спора на ответника се дължат разноски в размер на 150 лв., представляващи платено възнаграждение на адв. П. в размер на 150лв. по договор от 30.08.2012г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение от 27.01.2011 г. по гр.д.№ 4135/2009 г. за разноските.
ОСЪЖДА Н. П. Ч. да заплати на Г. Н. А. сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: