О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 21.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 262 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от К. Б. К. срещу Разпореждане от 20.09.2019г. по в.т.д.№ 6011/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на тази страна /вх.№ 9069 от 08.05.2019г./ против решението по т.д.№ 6011/2018г. на САС поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й – чл.286,ал.1,т.2 ГПК. За да върне жалбата, съдията докладчик от САС е констатирал, че с разпореждане от 09.05.2019г. на страната са дадени указания за подписване на подадената касационна жалба от адвокат, представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и представяне на доказателства за внесена държавна такса за касационното обжалване. Констатирал е и, че указанията са връчени на посочения в жалбата съдебен адресат на страната – адв.Б. на 08.07.2019г. Счетено е, че независимо, че адвокат Б. е заявил на 17.06.2019г., че не представлява страната, по делото не са представени доказателства за оттегляне или отказ от пълномощия, поради което на основание чл.35 ГПК уведомяването е редовно. Обсъдено е, че препис от разпореждане е бил изпратен и на известния личен адрес на страна, който е връчен по реда на чл.40 ГПК на 29.07.2019г.
С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Посочва се, че преди подаването на касационната жалба К. К. оттеглил пълномощията на процесуалния си представител адв. М. Б. и последният е следвало да уведоми съда за това обстоятелство, което е сторил на 11.07.2019г. Поддържа се, че адвокат Б. не приемал от името на клиента си книжа и в този смисъл „няма как да е редовно уведомен за разпореждането, след като не го представлява”. Изложени са и съображения за неправилна констатация в обжалваното разпореждане във връзка с приложението на разпоредбата на чл.40 ГПК при предприетото връчване на разпореждането на адреса на К..
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В отговора на исковата молба /л.204 от материалите на образуваното първоначално пред Софийски окръжен съд т.д.№ 236/2013г./ ответникът К. Б. К. е посочил като съдебен адрес за призоваване „С., ул.Ц. А.”№11, ет.4,ап.16 чрез адвокат М. Б. от САК”. В хода на цялото производство, включително и в депозираните писмени бележки пред въззивната инстанция от 13.02.2019г. това е соченият съдебен адрес за призоваване на К.. Депозираната на 08.05.2019г. касационна жалба, която е била подписана единствено от К. съдържа също този съдебен адрес за призоваване. На 17.06.2019г. /по повод опит за връчване на разпореждането с указанията/ и на 11.07.2019г. /след връчването му на указанията на 08.07.2019г./, адвокат Б. е направил изявления, че не представлява К.. Доказателства в подкрепа на изявлението му са представени едва на 28.10.2019г., когато адв. Б. е депозирал молба, с приложени към нея доказателства, че на 30.04.2019г. доверителят К. оттегля пълномощията си.
При тези данни законосъобразно с обжалвания акт е прието, че разпореждането с указанията е надлежно връчено на съдебния адресат, който ответникът е посочил – чл.39,ал.1,предл. първо ГПК на 08.07.2019г. Страната не е уведомила съда за нов адрес, различен от посочения по делото съдебен адресат, нито е уведомила своевременно съда за оттегленото пълномощие. Същевременно оттеглянето на пълномощията на адвоката, посочен и като съдебен адресат, ако не съдържа изрично изявление и за промяна на адресата, не лишава адвоката от качеството му на лице, чрез което следва да се връчи съобщението. Уведомяване и то само за оттегленото пълномощно е извършено едва на 28.10.2019г. – след постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба. Следва да се посочи, че изявлението на К. за оттегляне на пълномощието, считано от 30.04.2019г., не кореспондира на подписаната лично от него касационна жалба, депозирана на 08.05.2019г., в която отново като съдебен адрес за призоваване е посочен служебният адрес на адвокат Б.. Изявленията на адвокат Б. от 17.06.2019г. и 11.07.2019г., че „вече не представлява К.”, освен че са неясни /дали се касае за оттегляне на пълномощието или за отказ от пълномощие/ не отнемат качеството му на съдебен адресат по смисъла на чл.39,ал.1, предл.първо ГПК, на когото съдът е длъжен да връчва книжата.
Въззивният съд не е имал основание да разпорежда изпращане на ново съобщение на известния адрес на касатора, тъй като срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече на 08.07.2019г. с връчване на съобщението на съдебния адресат. Разпоредбата на чл.39 ГПК – когато страната е посочила съдебен адресат, има преимуществено приложение пред личното връчване. Ако са налице предпоставките на чл.39,ал.1 ГПК съдът няма основание да връчва книжата на адреса на страната дори той да е известен по делото. Поради това ирелевантни относно редовността на връчването на указанията са съображенията в частната жалба по отношение на предприетото лично връчване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждане от 20.09.2019г. по в.т.д.№ 6011/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: