2
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1741/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр.София, 21 юни 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 1741/2011 година
Делото във ВКС е образувано по жалба на К. Ж. С. в качеството й на граждански ищец по дела във Варненския районен съд – като първа инстанция, и във Варненския окръжен съд – като втора инстанция; в това й качество С. е подала касационна жалба срещу второинстанционното решение, но тя е върната като процесуално недопустима от съдията-докладчик в окръжния съд, а предмет на сегашната жалба е именно връщането на касационната жалба по реда на член 351 НПК.
Оспореното връщане е постановено с разпореждане № 899 от 5 април 2011 год. по внохд № 2006/2010 год. и в него е прието, че обжалваното второинстанционно (въззивно) решение не попада между актовете, които подлежат на проверка по касационен ред според чл.346 НПК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата по реда на чл.351, ал.5 НПК.
При оспорване на разпореждането е застъпена тезата, че с решението по въззивното дело окръжният съд се е произнесъл всъщност за първи път по въпрос за гражданската отговорност на подсъдимите, при това в нарушение на Закона за наследството
Върховният касационен съд намери жалбата в сегашното производство за неоснователна.
Вярно е, че във въззивното решение по внохд № 2006/2010 год. има произнасяне от ВОС „за първи път” – съдът е изменил присъдата на ВРС по нохд № 948/2009 год., като е осъдил подсъдимите да заплатят присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец С. Ч. вместо на него – защото междувременно той починал, на неговите наследници, между които и К.С., негов наследник по завещание. Такова произнасяне „за първи път” във въззивната инстанция очевидно не е предвиденото в т.4 на чл.346 (когато се „прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство”), нито пък е „нова присъда” по смисъла на т.2 от същата разпоредба, във връзка с чл.336 НПК (когато се налага да се: „1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; 3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд”) – общото и в двете хипотези е, че те имат предвид наказателната отговорност, а не свързаната с нея гражданска отговорност (когато последната е предмет на гражданския иск в наказателния процес). Само това е достатъчно да се види, че връщането на касационната жалба като процесуално недопустима не нарушава чл.346 НПК – въззивния съдебен акт на ВОС се отнася само до гражданската отговорност в наказателното производство и като такъв не подлежи на касационен контрол, независимо от твърдяната негова неправилност за извършеното във въззивната инстанция „препроизнасяне” в полза на всички наследници на покойния Ст.Ч., вместо само в полза на К.С., като наследник по завещание.
Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 899 от 5 април 2011 год. по внохд № 2006/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната по реда на чл.351, ал.4 НПК касационната жалба по делото, подадена от К. Ж. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ