ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
София, 23.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1187 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на Х. Н. В. от срещу въззивното решение на СГС от 12.VІ.2012г. по в.гр.д. № 4000/2011г.
Ответницата по касационната жалба М. П. Н. чрез адвокат Ц. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 04.І.2010г. по гр.д. № 2433/2008г. в частта относно определения режим на лични отношения на бащата Хр.В. с детето му Л. Хр.В., родено на 12.V.2002г. – всяка четвърта събота от месеца от 10ч. до 18ч. по местоживеене на майката и детето в [населено място], Р. Г., плюс 20 последователни дни през лятото през време, несъвпадащо с отпуската на майката, по местоживеенето на бащата в , както и свободен режим на лични контакти при възможност и по предварителна договореноскт между родителите.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че от раждането на детето основни грижи за него полага майката, включително и след фактическата раздяла между страните през 2003г., майката полага адекватни грижи за детето, то е привързано към нея; връзката на бащата с детето е прекъсната, като с оглед ниската му възраст към момента на фактическата раздяла, когато е осъществен последният контакт помежду им, вероятността то да има запазен спомен за В. като негов баща е практически изключена – несъмнено е, че В. е чужд на възприетия от детето роднински и социален кръг, обичайна среда и живот, с оглед на това е логично и в интерес на детето контактите му с баща му да бъдат сравнително кратки и да се осъществяват в присъствието на негови близки до възстановяване на емоционалната им връзка; определеният режим на контакти е обичайният и в интерес на детето, доколкото то и В. имат обичайно местопребиваване в различни държави и емоционалната им връзка е прекъсната, по разширен режим неоправдано би откъсвал детето от обичайната му среда и начин на живот и би имал негативно отражение върху цялостното му развитие и образователните му ангажименти, върху изграждането на пълноценен режим на труд и почивка, както и върху социалните му контакти, докато емоционалната му връзка с бащата не се възстанови. Като недоказани са оценени доводите на В. за създавани от майката пречки за контакти с детето.
В изложението на Х. Н.В. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд отхвърлил въззивната жалба и не определил конкретен срок по дати за личните контакти по време на училищните ваканции, както и от къдуе ще се взема детето и къде ще бъде предавано на родителя, който го отглежда; решението относно контактите 20 последователни дни не е съобразено с обстоятелството, че майката не работи; установено е липсата на лични контакти и разбирателство между родителите, поради което бащата не вижда детето, то не познава баща си; липсата на конкретно регламентиран режим лишава бащата и детето от предоставеното право на лични контакти, тъй като решението няма изпълнителен титул, което лишава бащата да се снабди с международна заповед за изпълнение; в случай, че майката се противопостави на изпълнението на решението, бащата ще бъде принуден да събира доказателства от Гърция, за да доказва, че не може да се изпълни решението и за да заведе ново дело; за развитието на правото следва да се отразят в практиката настъпилите промени в обществения и социален живот съобразно т.4 от ТР № 1/2009гг. На ОСГТК; искането за допускане на касационно обжалване е за това, че сне са отчетени конкретните условия на живот и свързаните с това взаимоотношения между страните, което е от съществено значение за всички деца, живеещи при родителя в чужбина, но другият родител иска да поддържа контакти с детето, което има отношение със запазването на тези деца като български граждани.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не е съобразено с тези изисквания. Релевираните в него съображения представят виждането на В. за неправилност на въззивното решение поради неопределянето на дати за лични контакти по време училищните ваканции и неопределяне на мястото на вземане и предаване на детето, което водело до липса на изпълнителен титул на решението, както и неотчитане на условията за живот и на взаимоотношенията между родителите. Тези съображения представляват по същество оплаквания за нарушение на процесуалния закон и за необоснованост, следователно те са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които, обаче, подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането. От друга страна, във въззивната си жалба В. не сочи като порок на първоинстанционния съдебен акт неопределянето на конкретни дати за лични контакти по време на учебните ваканции, поради което и по силата на чл.269 изр.2 ГПК въззивният съд не е следвало да се произнася в тази насока. А по оплакването за неопределяне на мястото на вземане и на предаване на детето, релевирано и във въззивната жалба, касаторът следваше, но не е сторил, да постави процесуалноправен въпрос относно непроизнасяне от въззивния съд по всичките му доводи.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав, № 4170 от 12.VІ.2012г. по гр.д. № 4000/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: