3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 24.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 741/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 254 от 21.0.2009 г. по ч.гр.д.№ 451/2009 г. на В. окръжен съд. С последното е отменено определение № 16 от 16.05.2009 г. по т.д.№ 63/2007 г. на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е възстановен в полза на [фирма] срок за въззивно обжалване на решение № 11 от 04.06.2008 г. по т.д.№ 63/2007 г. на Русенския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване е обосновано с направения в противоречие с практиката на ВКС извод на въззивния съд, че е достатъчно особеното, непредвидимо обстоятелство да е настъпило в последния ден от законоустановения срок, а не то да е възникнало и да е да е съществувало през целия този срок, както било прието с приложеното към изложението Определение № 205 от 11.05.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 92/2009 г., ІІ г.о.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалван
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузвния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима.
Производството за възстановяване на срока за въззивно обжалване по реда на чл.64, ал.2 ГПК е инициирано от ищеца [фирма]. С обжалваното определение постановеният от първоинстанционния съд отказ е отменен и искането е уважено от въззивния съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което се отказва възстановяване на срока е преграждащо по своя характер и поради това в чл.66, ал.2 ГПК законодателят е предвидил изричната му обжалваемост. С нормата не е предвидена правна възможност за обжалване на позитивното определение, каквото е обжалваното, тъй като с него се възстановява висящността на производството по делото. Изложеното дава основание да се приеме че то не попада в категорията на визираните в чл.274, ал.3, т.1 ГПК определения, поради което подадената срещу него частна касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение № 254 от 21.0.2009 г. по ч.гр.д.№ 451/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: