3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
Гр. С., 24.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 621/2014 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ж.Д. от АК-Х. срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд № 324/17.10.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 330/2013 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Севлиевския районен съд № 200/05.06.2013 г. по гр.д.№ 427/2013 г., с което е уважен предявеният от ЗАД [фирма], [населено място] установителен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 329/02.07.2012 г. по ч.т.д.№ 837/2012 г. на РС-Севлиево както следва: 5627.70 лв.-главница представляваща регресно вземане по чл.213 ал. 1 КЗ за заплатено застрахователно обезщетение на лизингодателя [фирма] гр.С. за непогасени лизингови вноски от страна на лизингополучателя М. М. по сключен договор за финансов лизинг от 21.03.2008 г. на товарен автомобил ведно със законната лихва, както и сумата 1270.22 лв.-мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] [населено място] изразява становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално – за нейната неоснователност поради липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал. 8 вр. с ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280 ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела и до 10000 лв.-за търговските дела.
Видно от данните по делото предмет на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК е дължимостта на сумите по издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение както следва: сумата 5627.70 лв. представлява регресно вземане на застраховател изплатил на лизингодателя застрахователно обезщетение за неизплатените от лизингополучателя лизингови вноски суброгирал се в правата му срещу неизправния длъжник по сключен договор за финансов лизинг /представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ал. 2 и чл.287 ТЗ/ както и мораторна лихва по чл.86 ал. 1 ЗЗД в размер на 1270.22 лв. за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата. Тъй като се касае за търговско дело и цената на всяка една от двете обективно съединени претенции не надхвърля сумата 10000 лв., въззивното решение на Габровския окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като в полза на ответника по касация се присъдят поисканите от него съдебни разноски за касационната инстанция на основание чл.78 ал. 8 вр. с ал. 4 и чл. 81 ГПК в размер на сумата 525.92 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. А. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд № 324/17.10.2013 г. по в.гр.д.№ 330/2013 г.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 525.92 /петстотин двадесет и пет лева и деветдесет и две ст./ съдебни разноски за касационното производство.
Определението може да де обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: