3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 25.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. дело № 1364 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М. Х. Х. – Ц., представлявана от адв. К. Б., за отмяна и прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 18.04.2016г. по арб.д. № 279/2016г. на Арбитражен съд при Съвета по правни въпроси, [населено място].
Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното дело на 19.03.2018г., когато е получила препис от постановеното арбитражно решение, като до този момент не е била уведомявана за образуваното дело, нито е била призовавана за заседания по него – основание за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА. Твърди още, че между нея и ответника „Кредисимо“ АД няма подписано писмено споразумение по смисъла на чл.7, ал.3 ЗМТА, както и липсват каквито и да било договорни отношения – основание за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА. Излага и доводи за нищожност на арбитражното решение, като счита, че при преценката за действителността му следва да се съобрази действащата нормативна уредба на чл.19, ал.1 ГПК /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./ и чл.47, ал.2 ЗМТА /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, съгласно която е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва исковата молба. Твърди, че на 12.11.2014г. между страните е сключен договор за потребителски кредит при общи условия, в които се съдържа арбитражна клауза. Поддържа, че ищцата е била уведомена за воденото срещу нея арбитражно дело, за което свидетелства нейна молба от 2016г. до ЧСИ Н. М.. Представя копие на покана за доброволно изпълнение с изх. № 163439/12.08.2016г. по изп.д. № 20168410407697 на ЧСИ Н. М., молба от М. Х. – Ц., подадена по изпълнителното дело, както и обратна разписка от лицензирана фирма за куриерски услуги „Спиди“ АД, подписана лично от М. Х., с която й е връчено арбитражното решение. Поради това поддържа, че молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена след изтичане на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното:
Видно от представената от ответника с молба вх. № 1025 от 28.11.2018г. обратна разписка от „Спиди“ АД, на 11.05.2016г. ищцата М. Х. Х. – Ц. е получила лично копие на решение по арб.д. № 279/2016г. на Арбитражен съд при СПВ. С молба от 05.03.2019г. ищцата е оспорила представената обратна разписка с твърдение, че положеният подпис за получател не е неин.
От представената покана за доброволно изпълнение е видно, че е връчена лично на ищцата М. Х. Х. – Ц. на 18.08.2016г., което тя не е оспорила. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.07.2016г. по т.д. № 4662/2016г. на СГС, VI-21 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Кредисимо“ АД сумата 1342,52 – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 255,28 лева – договорни лихви, 142,44 лева – наказателни лихви; 520 лева – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело. В поканата е посочено още, че към нея е приложен изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, което обстоятелство не е оспорено в молбата й от 05.03.2019г. В изпълнителния лист е посочено, че е издаден въз основа на решение № 279/18.04.2016г. по арб.д. № 279/2016г. на АС при Съвета по правни въпроси, [населено място] за посочените по-горе суми, като сумите се дължат по договор за кредит № 375775/12.11.2014г.
Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима. На 18.08.2016г. на ищцата е била връчена лично покана за доброволно изпълнение, което не е оспорено от нея, с приложено към поканата копие на изпълнителния лист /както е посочено в поканата за доброволно изпълнение/, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение и сочещ основанието на вземането. Поради това, считано от 11.05.2016г., е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Към 14.05.2018г., когато е заведена исковата молба по чл.47 ЗМТА, този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. Срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл, дори и ако е започнал да тече, считано от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1364/2018г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: