2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 25.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1282/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца И. И. С., чрез адв. М. Д., против определение № 760 от 19. 10. 2017 г. на Врачанския окръжен съд, потвърждаващо разпореждане № 8803 от 15. 08. 2017 г. по гр. д. № 5413/2016 г. на РС – Враца, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по подадена от И. И. С. искова молба вх. № 17382/29. 12. 2016 г. за съдебна делба на недвижими земеделски имоти. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Поддържа се наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Ответниците по касационната жалба Й. И. Н., А. И. Н., Й. С. Т., А. Т. Т., Н. П. С., С. К. М., Р. В. М., С. И. Г., К. Д. П., И. Д. Г., П. В. Г., К. В. Г., Л. Г. Д., В. Г. Ц., Н. М. Н., И. М. Н., Т. Д. И., К. Д. И., Р. В. И., В. Й. Г., М. Й. Д., В. Б. Д., П. Б. С., Х. И. Г., В. Д. Г., Н., Н. И. Л., М. Т. Т., К. В. Х., И. Т. Т., Н. Б. И., М. И. Л. и В. К. В. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по иск за делба на два земеделски недвижими имота, находящи се в землището на [населено място] и на [населено място], общ. В., предявен от И. И. С. срещу тридесет и четири физически лица, посочени по-горе. По отношение на четирима от ответниците – В. К. В., М. И. Л., И. Т. Т. и Н. Б. И. преписите от исковата молба са били връчени по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Прието е, че са били налице основания за приложение на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като и четиримата посочени ответници в продължение на повече от месец и след извършени над пет посещения на посочените в исковата молба адреси, съвпадащи с постоянните и настоящи такива, не са били намерени на същите, нито на адресите се е намерило друго лице, съгласно да получи съдебните книжа. Прието е, че уведомления до посочените лица са залепени на вратите на апартаментите и пуснати в пощенските кутии, както и че в съответствие с чл. 47, ал. 6 ГПК първоинстанционния съд законосъобразно е приел редовно връчване на съобщенията, разпоредил е прилагането им към делото и е предоставил възможност на ищеца да внесе общо сумата 1200 лв. за възнаграждения на четирима особени представители на посочените съделители. Приел е, че неизпълнението на така даденото указание, въпреки двукратното продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК, е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото, тъй като невнасянето на възнаграждение за особени представители на четирима от ответниците, призовани по реда на чл. 47 ГПК, е пречка за движение на производството. Прието е, че действията на първоинстанционния съд са извършени при спазване изискванията на чл.чл. 47, 37, 38, 45 и 46 ГПК, а размерите на адвокатските възнаграждения са определени в минимално установените такива в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. 7 – по 300 лв. за всеки особен представител, поради което доводите на ищеца-частен жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни.
В частната жалба и изложението на основанията по чл. 280 ГПК се поддържа, че обжалваното определение е постановено „в противоречие с практиката на ВКС, касаеща режима на призоваване на страните“, според която задължително условие за приемане за връчено на върнато в цялост съобщение до ответник е промяна на адреса на ответника, а не ненамирането му на същия в продължение на повече от месец. Сочат се и се прилагат следните решения на ВКС: решение № 40 от 30. 03. 2015 г. по гр. д. № 4679/2014 г., 2 г.о., решение № 488 от 02. 06. 2010 г. по гр. д. № 539/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 45 от 05. 04. 2011 г. по т. д. № 1149/2010 г., 2 т.о.
В посочените решения са обсъждани въпроси, свързани с предпоставките за прилагане на чл. 41, ал. 1 ГПК, съотв. чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) – отсъствие на страна повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, и неуведомяване на съда за новия адрес и на чл. 46 ГПК, съотв. чл. 46, ал. 2 ГПК (отм.) – връчване на друго лице, което се е съгласило да приеме съобщението и се е задължило да го предаде на страната. В нито един от съдебните актове не са разглеждани въпроси, свързани с призоваване на ответник чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, в която хипотеза промяната на адреса не е сред изискванията, които следва да са налице, за да се приложи фикцията за призоваване.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на окръжния съд.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 760 от 19. 10. 2017 г. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: