О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева частно гражданско дело № 565 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13843/21.12.2017 г. на [община], представлявана от кмета В. В., чрез адв. Л. В., срещу въззивно определение № 1494/04.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 581/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение № 437/25.10.2017 г. с присъждане на направените от страната разноски.
В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна.
Ответната страна по жалбата Ц. К.-Б., представлявана от адв. Е. З., в писмен отговор поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Разгледана по същество, същата е основателна.
Въззивният съд е оставил без уважение молбата на [община] за допълване на въззивното решение с произнасяне по разноските направени от страната за двете инстанции. Прието е, че присъждането на разноски е обусловено от изхода на правния спор, като разпределянето на отговорността за тях по правилата на чл.78 ГПК се извършва само тогава, когато е налице произнасяне по съществото спора. В случая, липсвало основание за присъждане на разноски в полза на общината – ответник, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е обезсилено в тази част като постановено срещу ненадлежен ответник и производството прекратено. Този резултат се дължи на порочните процесуални действия на първата инстанция, а не на процесуалното поведение на ищеца, което не обуславя ангажирането на отговорността му за разноски.
Обжалваното въззивно определение е неправилно.
Съгласно общото правило на чл.78, ал.4 ГПК и в случаите, когато делото се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски /щом такива са извършени и доказани/, като законът не прави разлика в кой етап от производството е настъпило прекратяването и на какво основание. Няма съмнение, че правилото се прилага и при прекратяване на делото, поради обезсилване на обжалваното пред въззивната инстанция първоинстанционно решение в хипотезата, когато е разгледан и разрешен правен спор срещу ненадлежен ответник.
В случая, жалбоподателят – ответник, по отношение на който първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото прекратено, своевременно е направил искането си за допълване на въззивното решение, като с молбата си е поискал да му се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции. Съгласно представените списъци по чл.80 ГПК, договори за правна защита и съдействие /л.157 от първоинстанционното дело и л. 58 от въззивното гр.д. № 110/2015 г./ и платежен документ от 22.01.2015 г. /л. 69 по възз.гр.д. № 110/2015 г./, се установява, че [община] е направила за производството пред районния и окръжния съд общо разноски в размер на 1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение / по 600 лв. за първата и въззивната инстанция/. Тези разходи следва да й се заплатят от ищцата, поради което обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1494/04.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 581/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на [община] за допълване на основание чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като вместо това постановява:
ДОПЪЛВА въззивно решение № 437/25.10.2017 г. по възз. гр.д. №581/2017 г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.4 ГПК осъжда Ц. К.-Б., с посочени по делото данни, да заплати на [община], представлявана от кмета В. В., общо сумата 1 200 лева разноски за двете инстанции.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.