гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 27.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 345 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Частен съдебен изпълнител И. Б. Б. против определение № VІ-1098 от 24.04.2013г. по ч. гр.д.№ 1247/2012г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата й за тълкуване на решение № VІ-667 от 12.07.2012г. по ч. гр.д.№ 1247/2012г. на Бургаски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че съдебният изпълнител е заинтересовано лице в производство по оспорване на негови действия. Счита, че затова следва да му се признае правото да иска тълкуване на постановеното решение, като черпи аргумент и от нормата на чл. 251, ал.3 ГПК.
Първоначалният взискател А. А. Д. счита жалбата основателна и моли да се уважи. Развива съображения по разпределението, които са ирелевантни за настоящото производство.
Присъединеният взискател [фирма] оспо,ва допустимостта на жалбата, като просрочена, а по същество я счита неоснователна.
Длъжникът [фирма], счита, че молбата за тълкуване правилно е оставена без разглеждане, като счита и настоящата частна жалба недопустима.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С частната жалба на частният съдебен изпълнител се обжалва определение, с което се оставя без разглеждане подадена от него молба, т.е. прегражда се движението й. Тя е подадена в срок, тъй като при постановяване на обжалваният съдебен акт, той не е съобщен на молителя. Преценен от момента на връчване на обжалваното определение, съобразно изискването на чл.7, ал.2 ГПК, срокът за обжалване е спазен. Затова съдът приема частната жалба за допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на А. Д. срещу длъжника [фирма] въз основа на изпълнителен лист от 23.07.201 г., издаден от ОС-гр.К.. по гр.д.№18/2010 по описа на същия съд. Присъединени взискатели по същото изп.д. са [фирма] и А. А.. Първата насрочена публична продан е обявена за нестанала. За купувач на изнесените на втората публична продан описани недвижими имоти е обявен присъединеният взискател [фирма]. Изготвеното разпределение е обжалвано и отменено с влязло в сила решение №1084/16.12.2011 г. по ч.гр.д.№1693/2011 по описа на БОС, потвърдено с решение №55 от 04.04.2012г. по г.гр.д.№67/2012 по описа на БАС и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
С определение №60/29.02.2012г. по гр.д.№269/2011 по описа на ОС-гр.К. е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и е наложен обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. С молба от 04.05.2012 г. ЧСИ е уведомен за това определение и е поискано спиране на изпълнителното производство по изп.д. №604/ 2010г.
С решение № VІ-667 от 12.07.2012г. по ч. гр.д.№ 1247/2012г. на Бургаски окръжен съд са отменени действията на ЧСИ рег. № 800 с район на действие БОС, изразяващо се предявяване на разпределение на суми 18.05.2012г. по образуваното пред него изп.д.№604/2010г. защото е извършено след откриване на производството по несъстоятелност в нарушение на чл.638 от ТЗ, изискващ да се спират изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността без предвидени изключение.
Частният съдебен изпълнител е поискал тълкуване на това решение, поради това, че не е ясно какво следва да направи поради това, че проданта е влязла в сила и следва да разпредели получената сума, му се дължат и разноски, съгласно чл. 79 ЗЧСИ, а е платил и ДДС.
С обжалваното определение, съдът е приел, че молбата е недопустима, тъй като не изхожда от страна по изпълнителното производство. Според мотивите на обжалваният съдебен акт, тълкуване може да се иска само от страна в производството, по което е постановен съдебния акт, на който се иска тълкуване, каквато не е ЧСИ.
Определението е правилно.
Адресат на решението за отмяна действия на съдебен изпълнител е съдебния изпълнител, но това не му придава качеството на страна в производството по обжалване на тези действия. Отменя се негов акт по реда на инстанционен контрол, поради което той не е страна. Съдебният орган, чийто акт е отменен няма право в гражданския процес да иска тълкуване на отменителния акт. Право да искат тълкуване на решението имат само страните, респективно правоприемниците им, които са обвързани от силата на пресъдено нещо, респективно от изпълнителната сила, или от конститутивното действие на решението. По изключение, когато законът предоставя право на иск на друг субект, различно от носителя на правото, какъвто може да бъде прокурора например, съдебната практика приема, че този субект може да иска тълкуване на решението / 155-85-1/, но и в този случай този субект е страна по процесуалното правоотношение. В решение № 356/13.12.2011г. по гр.д.№ 732/2011г. ІІ гр.о. на ВКС е акцентирано на това, че производството по тълкуване не може да започне служебно по почин на съда, а трябва да има искане за това от заинтересованата страна, а не от всяко лице, което би било засегнато от решението. Неприложимо към настоящия казус е определение № 240/18.05.2009г. по гр.д.№ 212/2009г. ІІІ гр.о., тъй като в случая е налице правоприемство. Не могат да се черпят аргументи за допустимост на молбата по чл. 251 ГПК, подадена от ЧСИ и от мотивите към т.5 от ТР № 7/25.04.2013г. по т.д. № 7/2012г. Правото на съдебния изпълнител да подава жалби срещу откази на съдията по вписване произтича от това, че в този случай той е молител в нотариалното производство по вписване. Съдебният изпълнител е нормативно задължен по чл. 449, ал.2 ГПК да изпрати писмо до съдията по вписване за налагане на възбрана и като такъв е страна в производството по вписване, което предопределя и правото му да обжалва отказа. В производството по обжалване на собствените му действия обаче, съдебният изпълнител няма качеството на страна.
Молбата за тълкуване е обоснована с неяснота какви действия след отмяната на предявяването на разпределението следва да извърши ЧСИ. Това какви действия следва да се извършат след отмяната на порочни действия на съдебният изпълнител не може да бъде предмет на тълкуване на решението по отмяна на тези действия. Това решават страните в изпълнителното производтво и съдебният изпълнител. Ако следващите действия подлежат на обжалване, те ще бъдат предмет на следващ съдебен контрол. По реда на обжалване действия на съдебен изпълнител, съдът няма задължения да дава указания от какъв етап да продължи изпълнителния процес. Така и по съдържание, молбата за тълкуване е недопустима.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № VІ-1098 от 24.04.2013г. по ч. гр.д.№ 1247/2012г. на Окръжен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: