4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 28.02.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2232/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. А. Б., М. Д. Б., Т. Д. М., М. Д. Б., А. Д. М., всичките от [населено място] против решение №1295 от 25.05.2018г. по т.д.5650/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Застрахователна компания „ Уника” АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Г. П. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 и ал.2, предл.3-то ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. са поддържали наличие на основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, предл.3-то ГПК. Поставили са въпросите- „ Несъобразяването на пешеходец с разпоредбите на чл.113, ал.11, т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП води ли задължително до отказ от обезвреда или при установена вина на водача на МПС води до прилагане разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗДвП.” Страната е поддържала, че с ТР ОСНК № 2 /16г било прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по чл.343 НК от страна на пешеходеца, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.113,ал.1, т.1, 2 и 4 ЗДвП. Така е изведено, че въззивният съд е формирал неправилно извод за липса на вина от страна на водача на лекия автомобил, като това разбиране е развито подробно.Страната също така подробно е разгледала и решение на САС, с което според нея се дефинира съпричиняване на вредоносния резултат.Цитирано е и ТР ОСТК №1/15 г., с оглед приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД . Страната е поставила въпроса – „ От кой момент пешеходец следва да бъде възприет като опасност за движението”. Разгледано е ТР ОСНК № 28/64г. – т.6. Заявено е и още, че постановеното решение било и очевидно неправилно, тъй като по делото били изслушани множество експертизи, но съдът избрал само един от вариантите, без да осъди всички възможни варианти. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ПК. Поставеният от тях първи въпрос не е релевантен съобразно чл.280, ал.1 ГПК, с оглед дадената със задължителна практика дефинитивност на правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване / т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. /. Този извод произтича от това, че така формулиран въпросът не е разрешаван от въззивният съд, който за да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на исковете е приел, че с оглед подробно обсъдените от него доказателства не може да бъде изведено, че настъпилия резултат е вследствие противоправно поведение на водача на лекия автомобил т.е. налице е случайно събитие. Мотивирал е в тази връзка, че скоростта на автомобила, дори и ако се приеме, че е била несъобразена / с оглед различните експертни становища вариращи от 55-66 км/ч/ трябва да се прецени доколко това нарушение е причинило непозволеното увреждане. Съдът подробно е изследвал доказателствата в тази насока е и констатирал, че при подробно описаните и обсъдени експертни заключения и свидетелски показания се налага извод, че внезапната поява на платното на тичащ пешеходец, излизащ от неосветената гора е било непреодолимо препятствие, поради което и да се е движил автомобила с 30км/ч, ударът е бил непредотвратим. Или с оглед тези изводи на въззивният съд поставеният въпрос е ирелевантен и не обуславя извод за наличие на общо основание. Вторият поставен въпрос също не е свързан с решаващите изводи на състава, с оглед разгледаното по-горе като фактически извод на съда, т.е. съдът подробно е развил мотиви от кой момент е възприет пешеходеца в конкретния случай. Спрямо тези мотиви въпросът е общ. Освен това, дори и да се приеме наличие на общо основание, изведеното от цитираната практика на ВКС, НК- ТРОСНК №28/64г., с което е разглеждан момента на начало на възникване на опасност при навлизане на пешеходец на пътното платно, не обосновава отклоняване на състава от тази практика, тъй като той не е приемал нещо различно, а и касаторите не разглеждат такова противоречие извън контекста на изразеното несъгласие с изводите на съда.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане буквално на оплакванията в касационната жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, освен фактически невярното оплакване, че съдът не е съобразявал всички заключения на вещите лица. Тъкмо обратното, съдът ги е съобразявал, сравнявал ги е и е извел нарочен извод, за това кое от тях възприема като последователно и най-точно и безпристрастно отразяващо фактическата обстановка по спора, изведена от всички представени доказателства по делото, като освен това същият ги е обсъждал и в контекста на показанията на разпитаните свидетели. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1295 от 25.05.2018г. по т.д.5650/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: