О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
Гр.София, 29.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2940/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на К. С. А. срещу Определение № 403/2.10.2018 г. по в.ч.т.д.№ 505/2018 г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено определение № 1229/1230 от 5 юли 2018 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 183/2017 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя К. А. иск срещу „ОББ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за осъждане на ответното дружество да заплати на конституираното като съищец АД „ОББ“ застрахователно обезщетение по групова застраховка „Живот“ № 2001, сключена в полза на кредитополучателя К. С. А., за която е издаден застрахователен сертификат с начален момент на покритие 24.02.2006 г. за погасяване остатък от дълг по договор за кредит за ремонт и строителство от 20.02.2006 г., сключен между „ОББ“ АД и К. С. А.. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и продължаване на процесуалните действия от първоинстанционния съд. „ОББ-Животозастраховане“ изразява становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното определение. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на К. С. А. против преграждащо развитието на делото определение на Пловдивския окръжен съд.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателя-ищец е предявил от свое име чужди права, а това е допустимо само в предвидените от закона случаи съгласно чл.26 ал.2 ГПК. Ищецът е твърдял, че е страна по договор за застраховка „Живот“, сключен при условията на групов договор за застраховка „Кредит Живот и Пълна трайна нетрудоспособност“ между „ОББ“ АД и застрахователно дружество – праводател на ответното АД. Поддържал е тезата, че на 9.11.2011 г. е настъпило застрахователно събитие – трайно намалена работоспособност – и е обосновал правата си като произтичащи от сключен между банката-кредитор в качеството й на застраховащ и ответника-застраховател договор за застраховка, целящ обезпечаването на финансов риск от неизпълнението на възникнало в полза на банката-кредитодател парично вземане. След предприето изменение на иска К. А. е предявил чуждо материално право, принадлежащо на банката-кредитор, конституирана като съищец, произтичащо от застрахователното правоотношение, по което не е страна и не твърди да е извършвал плащания. Разпоредбата на чл.242 КЗ /отм./ предпоставя твърдения в исковата молба за плащане задължението към кредитора при настъпило застрахователно събитие. Не е налице и фактическият състав на косвения иск по чл.134 ЗЗД, предоставен в полза на кредитор, който има интерес от упражняване на длъжниковите права. Липсата на заявени в исковата молба твърдения, определящи К. А. като кредитор на банката, обуславят липсата на процесуална легитимация на ищеца, както и на правен интерес от предявяването на косвен иск.
Въззивният съд е заключил, че осъдителният иск, предявен в полза на банката-съищец, е недопустим, тъй като А. не установява качеството на надлежна страна по иска.
Изведеният от частния касатор правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е от значение за материалноправната легитимация на кредитополучателя да предяви суброгационен иск. От мотивите на обжалваното определение е видно, че така формулираният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд да потвърди определението на ПОС за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Липсата на материалноправна легитимация е основание за отхвърляне на иска, а в случая същият е оставен без разглеждане като предявен в нарушение на императивната забрана да се предявяват пред съд чужди материални права извън изрично предвидените в закона случаи /чл.26 ал.2 ГПК/. Решаващият извод на въззивният съд е обусловен от констатацията, че твърденията на ищеца не го легитимират като процесуален субституент по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК във вр.чл.134 ЗЗД. В съответствие с релевираните по делото факти съдилищата са приели, че ищецът не твърди да е кредитор на банката, чиито права срещу застрахователя предявява.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата и изложението не съдържат разрешен от въззивния съд правен въпрос, значим за изхода на спора. Допълнителното селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочен. Жалбоподателят не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 403/2.10.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 505/2018 Г. ПО ОПИСА НА СЪЩИЯ СЪД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: