2
определение по гр.д.№ 1141 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 30.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1141 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Т., В. Т. Т., К. Т. Т. и Л. К. Т. против решение от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 377 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 11.12.2007 г. по гр.д.№ 12650 от 2005 г. на Софийския районен съд, 32 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу ОСЗГ „П.“ и Столична община иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти: 1. мера с площ от 85 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“В.“, 2. нива с площ от 2 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“З. рид“, 3. нива с площ от 2 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Борче“ и 4. нива с площ от 3 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“С.“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на решението със задължителна практика на ВКС /решение № 209 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 85 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 36 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 711 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 4 от 21.01.2010 г. по гр.д.№ 2512 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 275 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 155 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: дали в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ извлечението от емлячния регистър представлява доказателство за собственост върху земеделската земя към датата на обобществяването й.
Ответниците по касационната жалба ОСЗ „П.“ и Столична община не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: В горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК и като такива задължителни за съдилищата в страната, е прието, че извлечението от емлячен регистър е допустимо и достатъчно доказателство за собствеността върху земеделските земи към момента на съставянето на емлячния регистър.
В обжалваното решение на СГС е прието, че ищците не са доказали правото на собственост на наследодателя им К. Т. Т. върху описаните в исковата молба четири земеделски имота, тъй като нито един от тях не съвпада по площ и местонахождение с имотите по партида № 100, стр.141 и 142 от емлячния регистър на [населено място], район П. от 1935 г., воден до 1958 г.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, не е налице противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС: В решението си СГС не е отрекъл доказателствената сила на извлечението от емлячния регистър като допустимо и достатъчно доказателство за собствеността върху описаните в този емлячен регистър земеделски земи, а е отхвърлил иска, тъй като земите по партидата на наследодателя на ищците К. Т. в емлячния регистър не съответстват по площ и местонахождение със земите, за които се претендира в исковата молба. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 377 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.